10.06.2012 г., 12:39 ч.

1/3 щастие 

  Есета
1071 0 1

Пълна лудница.  По-голяма, отколкото в нейната глава. Много мразя хаоса. Ама и го обичам. Дава  щастие и болка... и да... болка. Но си мисля, че си струва за тази 1/3 щастие. В крайна сметка някои сме благословени да помним само хубавите моменти. Другите са за самотниците и нещастните хора. Ние не сме сред тях. Нас винаги ни боли за нещо, за някой. Така дълбоко се заклещваме, докато ровим в кофата на живота, че после няма измъкване. Ама и кофата да не те пускаше... Ех, „минало недавно“, ех „в промени непременно“... Само се оглеждаме по жиците и се надяваме нас да ни забележат. Тези „нас“ рядко ни обичат. Не ставаме много, много. Веселяци сме, обичаме живота, но като е живот, не преживяне. Горим здраво, като руски газ по украински гЪзопровод. И си ходим така... хванати за палците и само се оглеждаме по жиците за 1/3 щастие. И рано или късно, но в никакъв случай никога, ще го намерим и ще заснемем поредния филм за незабравимия и щастлив живот. ACTION!

© Сит Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??