* * *

Животът е миг от вечността. Замисляме ли се какво оставяме след себе си? Едва ли. Повечето хора живеят, без да мислят! Но идва момент, в който сърцето тревожно започва да усеща края на земния път. Той сам заговорва за себе си. Тогава, незнайно откъде, изникват куп въпроси, които безпокоят нощите ни и ни изваждат от лъжехармоничния комфорт. Стрескаме се, защото разбираме, че отговорите идват от нещо непознато и по-висше от нас самите, извън нашия контрол и опит. Чудим се къде са били тези въпроси с трудни отговори, защо не сме се сещали за тях. И трескаво започваме да търсим пътища и средства за задоволяване на незнайно откъде дошлия глад за повече информация относно тях. Стремим се да наваксаме пропуснатото. Да изпреварим хода на времето и, ако можем, дори да го излъжем. Да успокоим съвестта си, нашият съдник за безпаметството относно пропилените мигове за общение с Бога. Защото много скоро душата разбира, че Той е източникът на дошлите до нас трансцедентни импулси. И не се нуждае от убеждения за Неговото съществуване. Едновременно с Неговото могъщество, душата усеща и огромността на любовта Божия - нейната неизмеримост в дълбочина, височина, широчина и дължина, нейното богатство на благост, милост и прошка. Поради Своето съвършенство, Бог е добър и благ. Тогава човекът се засрамва и изгубва в своето нищожество и дребнавост, в духовното си несъвършенство. Но Бог е наблизо и му подава ръка, помага му да преодолее своята осъзната низост, да смири гордостта си появила се като реакция от обидата при осмислянето на собственото си безразсъдство да премине живота си без Този, който е подателя на живота. Любовта Божия! Тя те изобличава дълготърпеливо, кротко и благо извиква сълзи в очите, срам и готовност да отговориш на нея с любов, замисляйки се за собствените нравствени ценности. Но това става едва, когато човек придобие по-задълбочено знание за Бога, защото само тогава схваща проблема за доброто и злото, при това по-добре от този, който няма знание за Него. Така влизаш в нови измерения на живота, с по-ясна картина за приоритетите и смисъла на живота, на творчеството, на човешките взаимоотношения, на личното ти битие. С една дума - житейския пъзел се нарежда и постепенно всичко си идва на мястото. Но това не става без свободната воля, без твоя пожелан чрез сърцето и от ума ход назад към Първоизточника на всички блага и мъдрост, на вечния и остойностен от християнски възгледи живот. И неволно се замисляш върху това какво е свободна воля; какви са истинските и вечни нравствени стойности на прехода ни през пустинята на живота към обещаната от Бога земя!