Влюбих се в очите ти, в усмивката, в лекото намигване и във всичко в теб.

Влюбих се, може би защото още малка бях, може би защото бях дете.

Харесах те, без да мисля, без да искам и очаквам, харесах те, защото така ми бе добре.

Пърхах, трепках и във пламъци горях. Чаках да ми звъннеш, чаках да дойдеш пред моята врата. Въртях се, лутах се и мислех, че поредният си ти. Поредният във моето сърце, но не и последният.

Забавно, хубаво и без ангажимент, усетих, че с теб искам да живея аз. Усетих лекия ти полъх и това как аз и ти превърнахме се в "нас". Имаше заря, имаше искри и фойерверки. Имаше слънца, имаше усмивки и ние живяхме горейки.

Започнах планове да правя и може би това ме спъна, започнах много да мечтая, забравяйки от розовия свят да се разсъня. Забравих, че животът не е игра, забравих да помисля за "след това". Не знаех, че връзките пъзел не са, парчетата на който тъй лесно не се подреждат.

С тебе всяко чувство аз изпитах,

с тебе всичко аз видях.

С тебе много плаках и се скитах, но с теб и щастлива бях.

Радвах се на всичко, тъй както с друг не е било.

Обичах, обещавах и се вричах, без да мисля за тегло.

С теб за първи път любов правих,

с теб за първи път  изпитах обич и закрила,

с тебе защитена като под стряха аз се чувствах,

с тебе преоткрих света.

От момичето във мене направи ти жена!

Градяхме с тебе четири години кули, но пясъчни оказаха се те.

Ти спря да се оглеждаш в моите очи, а аз не виждах вече слънчогледите във твоите.

Ти спря да предизвикваш трепет в мен, а аз изпитвах само страх всеки ден.

Ти спря да караш лицето ми да се усмихва, а аз всяка нощ мокрих го със сълзи.

И нищо, нищо не виждаше ти!

Не виждаше как моят поглед все тебе търси,

как моите очи, светнали очакваха усмивката ти.

Все нищо не правех добре, все грешах, всичко вървеше на зле. Все виновната бях аз, все си го търсех... но търпях. Все виновната бях аз, дори за синините по мен, дори за раните в мен.

Ти сърцето ми бе взел и дупки дълбоки в него дълбаеше, запълваше ги със подаръци и след това нехаеше. А подаръците скъпи в дупките потъваха и раните ми не лекуваха.

Рядко казваше ми ти, че за тебе знача нещо, а някога като че ли не бе така.

Исках просто да съм с тебе, дори измислих имена за нашите деца. Исках с теб да остарея, исках твоя глас да чувам преди да умра. Исках старият човек във теб да се завърне, да каже, че нищо не е било и да ме прегърне.

Борех се за наш'та връзка, борех се, докато в себе си умирах. Опитвах се и малкото усмихнати мигове да спася, а заради това прескачах всеки свой принцип.

Преглътнах много отрова, преглътнах много горчивина. Знаех, че без теб не мога да живея, не мога да сторя това. Опитах се да сложа край на живота си, но и за това толкова смела не бях. Исках и теб да затрия, но как да направя това, като всеки път при тази мисъл си спомнях, че нощем все поставях ухо на гърдите ти и нищо друго не ми беше нужно, само да чувам него - твоето сърце. Докато спиш, си мислех: "То е мое, държа го в ръцете си" .

Обичах те до болка, обичах те повече от себе си дори, обичах те без да искам и очаквам нещо, обичах те, защото ти си ти.

Но дойде и ден, във който вече не исках да ме обичаш, а само да ме уважаваш, не исках да ми купуваш подаръци, а просто да спреш с ударите и обидите. Мечтаех си отново за усмивки и заря, мечтаех за романтика и топлота. Искам ти да бъдеш всичко и аз да бъда всичко, искам отново да сме "ние", а не просто аз и ти. На тебе мога всичко да простя, и изневярата дори, на тебе мога всичко да простя, но от това много ме боли.

Не искам много, не искам всичко! Искам само теб, дори и в бедност, дори и в нищета, защото ти по- добър човек ме правиш, но не разбираш това.

Ти нищо не разбираш и казваш, че проблемът е в моята глава, При тебе всичко си било наред, но не е така. Никога не съм те обвинявала, но и ти недей, помогни ме да сме "ние" и с мен живей. Не ме променяй - обичай ме такава! Не ме променяй, аз не съм от глина. Обичай мен, а не тази, в която искаш да ме превърнеш. Доказвай ми, че за теб съм ценна, доказвай ми, че ме обичаш. Доказвай ми, че за теб съм важна, доказвай ми, че аз съм твойто "мило". Покажи ми поне веднъж, че за тебе аз съм всичко и спри да ми повтаряш каква съм била. Не ме обиждай, моля те, не прави това. Друго не е нужно, просто чуй своето сърце. Ако то за мене бие ще те разбере.

Аз още те обичам, нищо, че чашата преля. Аз още те обичам но вече по-рядко ще ти казвам това. Щом си тръгнах, ти грубо се държа, отново нарани ме, не разбирам това. Сега търсиш ме и молиш ме, друга за тебе няма ли?!

Уж си искал само мен. Никога не си ми го казвал, а "добър ден". Вече е късно. С думите спри, а започвай да доказваш, докато по-далеч не съм избягала. Обичам те, но по-ниско няма да падна. Обичам те, но направи го и ти.

Искай ме, чакай ме, жадувай ме, а като си дойда, с мен любов прави. Люби ме, възпламени ме, изпепели ме и отново изгори ме. Може да е грешка, но е трудно от сърцето си да те изтрия. Може да е грешка, но чувствата си ще забравя и притъпя, ако ти отново разбиеш моята душа.