Георгиева (Илияна)
4 23
31.01.2007 г., 15:22 ч.

* * * 

  Есета
1734 0 5
1 мин за четене

   Не знам защо, но като затворя очи си мисля за теб. Всъщност, постоянно си мисля за теб. Не искам никога да спирам да мисля за теб. Ти си сърцето, което бие в мен, ти си очите, с които виждам света, ти си ръцете, с които усещам всичко. Ти си ми всичко...
   Когато заспя - сънувам! Какво?! Теб! Дори в съня не ме оставяш на мира. Ти ми даде всичко, сега ми даваш всичко, искам вечно да ми даваш всичко.
   Обичам те! Обичам да целувам очите ти, които ме гледат с толкова топла любов. Обичам да галя и целувам устните, с които разпалваш моето тяло. Устните ти са от сатен. Нежни! Обичам, когато ме галиш с големите си силни, нежни ръце, в които се чувствам толкова сигурна.
   Когато те няма, не съм аз. Когато те няма умирам. Изпитвам физическа болка, която е толкова силна и безпощадна. Боли ме! Сега ме боли.
  Плача от болка. Ти си далеч. Но ще дойдеш. Ще дойдеш и ще ме целунеш, ще ме прегърнеш и ще ми кажеш: "Липсваше ми! Обичам те!". Това ми стига. Само това, което правиш. Този малък жест. Искам вечно да съм с теб. Ти също, нали?... ОБИЧАМ ТЕ, ДАНЧО!!!

© Илияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И Данчо, и Данчо...
  • Благодаря на всички,не Данчо трябва да черпи,а аз трябва да черпя,защото съм мноооого щастлива с него
  • Обичай и бъди обичана!
  • Тоя Данчо да черпи! Не би Данчо, не би чудо, не би приказ!
  • Продължавай да обичаш все така,мила,за да ти отвръщат със същото!
    Бъди вечно влюбена и обичана!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??