Ценностите в нашия живот определят целите, които си поставяме и начините за тяхното достигане. Те определят нашия жизнен път – поведението ни, отношенията ни с хората, с които общуваме. Помагат ни да си отговорим на вечните въпроси: Какви искаме да бъдем? Откъде тръгваме и къде искаме на отидем? и Как да стигнем до там?
Най-важната ценност в моя живот е СВОБОДАТА. За мен свободата не е самоцел. Не означава само да нямам окови. Защото може да си затворен или прикован неподвижно в леглото и пак да бъдеш свободен. Свободата е правото ми да избирам каква да бъда, къде да бъда, с кого да бъда. Свободата да бъда себе си, да ме приемат такава каквато съм. Свободата ДА СЪМ! Без да ограничавам другите, без да ги „прегазвам по пътя си”! Свободата, която така задължава, защото да бъдеш свободен значи да зачиташ свободата на другите, да ги цениш и уважаваш, да виждаш Човека във всеки човек.
Свободата, така както аз я разбирам, значи и ЛЮБОВ. Тази любов, която те кара да се смееш и да твориш, да протегнеш ръка на непознат, когато има нужда от нея, да кажеш – „Приятелю, ти сгреши. Аз те обичам”. Да се засмееш на дете или просто на вятъра само защото ги има. Любовта, която те прави по-силен, по-уверен, по-истински. Защото любов значи да можеш да даваш без да очакваш нещо в замяна, да приемаш - без да се чувстваш длъжник. Навярно звучи високопарно или много отнесено. Много хора казват, че това е глупаво, наивно, детински. Но любовта е толкова важна в нашия живот. Не само любовта към съпруга, детето, родителите, приятелите, а любовта към света, който ни заобикаля – такъв какъвто е, към хората с които се разминаваме всеки ден – без да ги познаваме. Защото тази любов ми носи свободата. Позволява ми да бъда АЗ, да ходя с вдигната глава. Освобождава ме от тежестта на вещите, на ежедневието, понякога толкова еднообразно и скучно, и ми позволява да вървя напред.
И колкото и странно да звучи, друга ценност за мен са парите. Те ми осигуряват необходимото, за да поддържам жилището, да си издържам детето, да посрещам ежедневните си нужди. Не те са целта на моя живот – те са средството, с което мога да си осигуря свободата. Те са „необходимото зло”, защото не разбирам свободата в това да живея извън обществото, да стана скитник, или клошар. Помагат ми да се откъсвам и отдалечавам от всичко, което мразя – предателството, завистта, клюкарството.
Най-страшното, което можеш да направиш е да предадеш човек, който ти се е доверил. Най-страшното, което може да ти се случи е да те предаде човека, на който си се доверил. Предателството ме кара да се чувствам уязвим, да загубя част от безрезервната любов, която изпитвам към хората, които са ми скъпи. Отнема ми свободата да общувам, прави ме несигурна, подозрителна, държи ме в напрежение и колкото и време да мине винаги остава белег, който ми напомня, че съм била предаден или че съм предал.
Тези ценности са най-важните в моя живот. Не аз ги откривам, те съществуват от както съществува света. Много хора са се борили за тях, умирали са, писали ли са поеми. Но всеки човек разбира по различен начин свободата и любовта. Те са особени „неща” – не могат да се пипнат, не могат да се ядат. С тях не ни става по-топло, не ни носят скъпи вещи, не ни носят много пари. Свободата и любовта ни даряват възможността да разберем другите и себе си, даряват ни силата да               рушим преградите в човешкото общуване, даряват ни силата да достигнем нашите цели – да бъдем свободни в общество на свободни.

Трябва да настъпи момент в историята на човешката раса, когато толкова голям брой хора ще са пробудени за по-фините духовни източници и ценности, че старите нагласи и активности ще станат завинаги неосъществими в голяма мащаб.
Целта на новия световен ред несъмнено е всяка нация, голяма или малка (на малцинствата да са дадени равни и съразмерни права) да преследва своята собствена индивидуална култура и да постигне своето собствено спасение, но всеки и всички трябва да развият осъзнаването, че са органични части от едно общо цяло и трябва съзнателно и самоотвержено да дадат своя принос към цялото. Това осъзнаване вече присъства в сърцата на безброй хора по целия свят; то носи със себе си голяма отговорност. Когато бъде интелигентно развито и мъдро управлявано, то ще доведе до правилни човешки отношения, икономическа стабилност, основана на духа на споделянето и една нова ориентация човек-човек, нация-нация и ориентация на всички към онази върховна сила, която назоваваме Бог.
Преведено в национални термини, тези осъзнавания премахват конфликта и съревнованието от множеството аспекти на обществото. Докато всяка група се бори за себе си и за собствения си егоизъм няма да има нито "социална хармония", нито спокойствие, нито сигурност или единство, нито свобода или благосъстояние.
Фундаменталната човешка ценност необходима днес като основа за по-добър живот в обществото, в което живеем е проста, практическо използване на енергията на добрата воля. Добрата воля е инклузивна, кооперативна нагласа на ума; тя е "любов в действие"; тя насърчава справедливостта и интегритета у онези, които имат влияние и власт. Тя наистина е крайъгълния камък за човешкото общество, откликващо на ценностите на новата епоха.
Нека подкрепим с мисъл и действие онези, които действат с добра воля от името на "общото благополучие на всички хора".

Какво е ценност? Кои са ценностите, които ни служат за единица мярка? Кои са приоритетите в ценностната йерархия?
В италианския речник под думата ценност четем: „колко струва даден предмет, цена, стойност;.множество от по-скоро положителните качества на нещо; важност,тежест, ефикасност; морални ценности:онези идеали, в които човек вярва”. А българския тълковен речник четем: „ценен, скъп предмет (но не пари). Ценни качества, заложби, придобивки у отделен човек или общество”.
С други думи, ценността е нещо, което има някаква стойност, значение, важност и затова е благо или смятано за такова. Има ценности, които са основни и съществени, като живота, свободата, човешкото достойнство, семейството, любовта, вярата: човек не би могъл да се реализира без тези ценности. Съществуват и материални ценности: това са храната, дрехите, домът, парите, културата, развлеченията и т.н., които помагат на човек да реализира себе си. Всички блага, които Бог е дал на човек са ценности. Знанието, което таи сърцето, казва кардинал Мартини, се състои в „осъзнаването и признаването на моя живот като дар, такъв какъвто е, даден ми от Отца в изблик на милосърдие и търпеливост... Знанието на сърцето се състои в това да се научим да виждаме, че във всяко едно нещо Бог мисли за мен, че ме обича с цялата си същност и ме дарява със себе си дори и в най-простите и обикновени неща: когато дишам, когато вървя или говоря, когато се радвам или когато страдам”.
Всичко това е ценност, защото е дар, минута по минута. Затова на първо място стои проблемът за признаването на ценностите като дар. Вторият проблем е тези ценности да бъдат подредени по приоритети и бъде уточнена правилната система на ценностите. Исус казва:”какво радва човек, ако успее да завладее цял свят, ако след това изгуби своята душа?”.
Човешката драма се състои в това, че често човек губи приоритетите в ценностната йерархия, като например дава абсолютен приоритет на притежаването на неща, на политическата или професионална кариера или дори на самата работа: изгубва знанието на сърцето, губи смисъла на живота.
Материалните приходи също са ценност, но на кое място в ценностната йерархия трябва да бъдат поставени? Нека се опитаме да построим една такава ценностна стълбица, която обаче да бъде приета от всички разумни хора. Онези, които са дарени с вяра биха могли да обогатят съдържанието й и да укрепят основите й.
В основата на тази йерархия от ценности е Човекът, затова, защото той струва повече от което и да е. За онези, които вярват, той е направен по подобие на Бог. Божията слава е живият човек с неговата комплексност – създаден, за да живее в комуникативност с Бог и останалите себеподобни, да дава и да получава. Ето защо в центъра на всичко е Човек, а всичко останало идва след това, защото всички други ценности са за човека. Централността на Човека означава също социалност и солидарност, но централността на индивида може да означава също индивидуализъм и егоизъм.
Друга стойност това е трудът, защото той създава блага и приходи.Трудът е ценност не за себе си, а за човека. Към приходите като ценност се свързват ценностите на трудолюбието, изобретателността, инициативата, смелостта, постоянството и упоритостта.
В основните ценности остават два основни проблема: от къде идва печалбата, с какви средства и по какъв начин е придобита, къде отива и за кого е предназначена. В едно свое изказване папа Йоан Павел ІІ беше казал:”Трудът е за човека, а не човека за труда”. Защото често човек е третиран като работен инструмент, докато той трябва да бъде смятан само като негов създател и извършител. Грешката на примитивния капитализъм може да бъде повтаряна многократно навсякъде, където човек е смятан за производствен инструмент, а не като субект и негов автор. Навсякъде трудът и неговите плодове са за човека, а не обратното.
Печалбата е също ценност за човека. Тъй както трудът, производството и печалбата са ценности, те трябва да подпомагат всички хора, защото понятието „човек” е абстрактно, тъй като съществуват отделни личности. Благата създадени от хората трябва да бъдат използвани и разпределени удачно между тях.
Днес проблемът обаче не касае само трупането и разпределението на печалбата между работодатели и работещи или между жителите на дадена страна. Днес разпределението касае бедните и богати държави.
Тук е необходимо да изясним едно недоразумение. Казват, и е правилно, че преди да се разпредели трябва да се произведе. Да се произведе, но за кого? Първо трябва да се произведе с труда на всички, да се натрупа печалба, да се концентрира в малко ръце, която да се управлява и разпределя правомерно между всички. Това естествено води и до някои явни рискове, а именно създаването на две нива в обществото: първото, което е по-силно и с печалбите осигурява максимално благоденствие и едно по-слабо ниво, което служи за постигане на печалбата и за забогатяване на първото ниво. Това второ ниво умишлено е принизено и поддържано в състояние на слабост, често на екзистенциалния минимум.
Това е тъй нареченото общество на двете трети. Във ватиканския съборен документ Sollicitudo rei sociali се казва:”При сътрудничеството в развитието всичко принадлежи на всички, всички имат задължения към всички и в същото време всичко трябва да бъде разпределено на четирите страни по равно: на изток, запад, север и юг”. Ако бъде направен опит да се реализира само в една посока (концентрирайки ресурсите и печалбите на едно място), това означава ,че е направено за сметка на някой друг. Папата има предвид взаимоотношенията между народите, но същото може да касае и вътрешното положение на една държава.
Тази логика е в контраст с ценностната скала, където човек е в центъра на всичко. За да се реализира тази ценностна стълбица е необходимо да се отдели повече внимание и ресурси на ситуациите, касаещи по-слабите. Ако първата стойност е Човекът, а печалбата произлиза от неговия труд, то означава, че тя е в услуга както на него, така и на всички останали, които следва да се реализират , защото всички те са Хора. Това го казва и самата Конституция:”Всички хора имат равни социални права и са еднакви пред закона, без разлика от пола, расата, религията, от личното и социално положение”.
Но за да не остане само като едно празно изречение е необходимо да се отделят повече ресурси за социално по-слабите. Това е посочено и в Конституцията, където се казва: ”Задача на Републиката е да премахне икономическите и социални препятствия, които пречат на свободата и равноправието на гражданите и възпрепятстват развитието на отделните личности”.

Днес в бързо променящия се свят ние виждаме основната конфронтация между старото и новото; кристализиралите, износени форми и прогресивните идеи, егоизма и човешкото благосъстояние, национализма и планетарното съзнание, материалните ценности и духовните ценности.
Материалните ценности ограничават индивида, групата или нацията в пределите, определени от формите на живот, създадени да служат на собствените си интереси. Формите могат да се променят, но ако останат тесните егоистични мотиви, няма да последва нищо стойностно за човешката култура и цивилизация.
Духовните ценности са свързани с просвещението, свободата и творческия растеж на човешката раса. Те насърчават вродената човешка тенденция към синтез и цялост. Те по-скоро разширяват, отколкото ограничават хоризонта на човешката визия и способности. Те могат да бъдат символизирани като възходяща спирала на безграничната възможност.
Най-важни са онези духовни ценности, които ни издигат извън нашите егоцентрични занимания. Егоизмът не носи полза никому, включително и на самия себе си, така човешкото общество става взаимозависимо и взаимосвързано.
"Жертването на егоизма" ще освободи нови ценности в националния и международния живот. То може да ускори завършека на надпреварата във въоръжаването между нациите, все още увековечаван от властта и користолюбивите подбуди и води към световно разоръжаване и световен мир, видян и предвиден в Устава на Обединените Нации.
Жертването на егоизма осигурява споделяне и принос на всички части на обществото в растежа и благоденствието на цялото. То осигурява отговорност, грижа и ангажираност за целостта в нагласите и действия, за една нова перспектива за живот и неговите истински ценности. Истинските ценности на хората по света се крият в няколко принципа или качества: единство, спокойствие - социална хармония, сигурност, свобода и общо благополучие - "за всички хора". В подобна рамка, чувството за отговорност се развива редом с правата и свободите, на които всички имат право; взаимното доверие и уважение осигурява защита.
Всяка нация, голяма или малка, може да изиграе своята част. Фокусираното, непоколебимо, просветлено обществено мнение е най-могъщата сила в света и може да породи необходимото морално водачество. Нека нашето отказване от егоизма и от материализма освети пътя към по-добро бъдеще за човечеството.