Аборт... Може ли да спаси човешки живот?
Често се замислям над това. Да, звучи странно. Отвсякъде ни засипват с реплики, че абортът убива; че това е рана, която не зараства и т.н.
Но си представям, че забременея примерно от човек, с когото съм била веднъж, макар че това не се е случвало, но никога не се знае; или той просто не иска наследник или каквато и да е причината. Аз нямам възможност да гледам детето (едва ли ще стане чудо като се роди) и го направя. Махна го! - Господи, звучи толкова жестоко! Но си казвам, че то още дори не е оформено, не диша самостоятелно. Дори се чудя дали на този етап обичам това, което нося?...
Другия вариант - раждам... След това се замислям какво ще стане с това дете; с това вече живо същество - вече жив човек? Давам го в дом; подписвам документи, в които се съгласявам да бъде осиновено с надеждата, че ще попадне на добри хора, ще живее добре... Ами ако не го осиновят? Остане в тези домове и започне да ги обикаля? Подритват го оттук - оттам? Понякога не си дояжда... Чува думите „мама" и „тате", но не знае тяхното значение; пита какво значат! Никой, никога не му казва, че го обича... А това как звучи? Не е ли жестоко? А с това как се живее? Тази рана би ли могла да зарасне?
Някой ще каже, че има начини за предпазване. Да, има. Но явно се случва. Звучи безотговорно, звучи... гадно, но това е действителността, за съжаление. Иначе щеше ли да има толкова изоставени деца? И домове за тази цел? На какво се дължи - липса на сексуална култура, на всякаква култура или просто човешка отговорност?
Често казваме, че родители са не тези, които са те направили и родили, а тези, които са те отгледали! Даваме приоритет на моралното, духовното, а не на биологичното. Ако с аборта унищожаваме нещо физически, биологично, ако не го направим не унищожаваме ли един човешки живот именно духовно, морално? А що се отнася до болката - коя е по-голяма и по-трудно зараства, ако изобщо това се случи?
Не бих искала да изпадна в такава ситуация. Не бих искала да избирам в какъв аспект ще спася един човешки живот. И то този на дете... моето!
П.П. Това не е агитация в полза на аборта.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубаво есе,но аз имам друго мнение по въпроса!Ако се случи така че случайно забременея без да го искам няма да направя аборт и няма да изоставя детето!!! Ще го отгледам дори пряко силите си, ще му давам обичта от която се нуждае и точно заради тази обич то ще е щастливо! За мен това би било правилното решение!
-
Да, Дими! Така е, прав си. Затова написах, че се надявам. Исках да звучи оптимистично. Поздрави!
-
Дими, надявам се да бъркаш!
Пламене, да - във всеки случай е убийство! Именно достойно да премине през живота. Доколко в България това е възможно?
Благодаря за мненията! Поздрави! -
"Роди ме майко с късмет, пък ме хвърли на смет". Абортират се деца, за които има данни, че ще се родят с недъзи. Всеки човек трябва да има право да премине достойно живота си, и абортирания, и изоставения, и отгледания в семейство. Т.е. премахването на здраво дете е убийство от обкръжаващите, а нещастния живот на изоставените е тежко престъпление на всеки разумен член от обществото.
-
Илияна, благодаря за коментара! Да, това е мнение. Никой няма готови решения за каквото и да било. Всичко се променя и за всеки е различно-ситуации, хора, мисли, чувства. Поздрав!
-
Поставяш сол в раните. Замисляш, провокираш. Радвам ти се, че изказваш мнение, а не даваш готови отговори, защото на този въпрос готови отговори няма. Всеки сам решава и сам избира - това,което му диктува сърцето. Поздрав за есето!
-
Да, Нели, живеем... Имали сме късмета първо да се родим и второ да не сме изоставени! Кое е по-страшно? Не мисля, че има категория "ПО" в случая. Благодаря за мнението! Позрави!
-
Кое е по- страшно ??..Когато убиваш живота в себе си или когато захвърляш живота, даден от теб в някое сиропиталище , сред децата, лишени от родителска грижа ..Животът ни е пълен с контрасти и парадокси, Мария !!! Живеем в България ..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
