9.11.2010 г., 20:39 ч.

Ад 

  Есета
1467 0 0
1 мин за четене
Искаш да живееш в огъня и да вкусиш от желанията на прегрешилите. Когато дните в тази пустош те убият, ще намерят начин да съживят всичката тази болка. Без път и посока губиш ориентация, осезаемост, а накрая губиш себе си. Така те кара да се чувстваш смъртта. След нея остава само една пронизваща студенина, режеща бързо и убиваща всичко около себе си. Винаги съм си задавал въпроси, на които никога не съм намирал отговори. Сега вече знам какво е чувството да танцуваш с огъня. Той те обгръща, разтапя плътта ти,чувстваш как кръвта във вените ти кипи, оглеждаш се да видиш дали има други като теб, но си само ти. Това е истината, колкото чиста, толкова и порочна. Не ти ли харесва, а ти какво очакваше, че ще намериш. Късно е да се поправят грешките сега, късно е за достоен живот, късно е и да молиш за пощада, когато и теб са те молили. Спри да бягаш, когато дори няма къде да се скриеш, загубил си душевността си вече. Не си човек и нямаш място на земята и знаеш, че не е само израз „ада под крак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??