22.01.2016 г., 19:09 ч.  

Ай сиктир! 

  Есета
1912 1 1
4 мин за четене
От сто години моят генетичен набор бива подмятан насам и натам по планетата, като лист подгонен от вятъра. А може би този танц е почнал много по-отдавна и аз просто не знам нищо за семейството си от преди сто години? Може би...
Със сигурност обаче знам, че прадядо е бил подгонен от Полша по време на първта световна, баба и майка от Русия по време на втората световна, а аз от България след края на студената война. Къде ли ще отидат децата ми си нямам никаква представа.
Най-интересното е, че в нашето семейство всички много харесваме уседналият семеен живот. Прадядо останал след войната в Русия, и не е мръднал от Москва до края на живота си, баба пристигайки в България е живяла само във Варна и София, а аз до трийсет годишна възраст живях с родителите си в София, а от там нататък в Индианаполис. Едно голямо преместване, и после дълги години уседнал живот.
Има хора, които цял живот ще искарат в една страна непрекъснато пътувайки, местейки се от апартамент в къща, от град в град, без да се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Немо Всички права запазени

Предложения
: ??:??