goblenka (Маргарита Ангелова)
448 8784
15.05.2022 г., 9:43 ч.

Ако бях вълшебник - поетично есе 

  Есета
1977 5 47

     Ако бях вълшебник, ето какво! Бих правила само, само добро! Бих изтрила всички скръбни сълзи! Бих спряла злото да пълзи! Бих върнала блясъкът във всички очи и музиката, във всички уши! Бих дала любов на всяко сърце и протегнала бих ръце на всички ръце! Никой да не бъде сам и самотен! Никой да не плаче сиротен! Бих наредила трапеза за всеки! Да не е гладен никой навеки! Спряла бих войните! Да оздравеят полята и реките! Да разцъфне вредом красота, за радост на всяка душа! И за ума помислила бих! Да бъде умен и грижовен! За грешките му аз простих, за новите ще е виновен! 

     Ако бях вълшебник! Но не съм! Творя доброто, но на сън!

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Просто споделям
щураче (любимка) щураче
Проза
Понеже спомена за искано и непоискано... Преди време исках едно нещо от Бог, нещо, което само Той може да даде. Всеки ден Му мрънках, казах Му, че не мога да живея без това. Питах, защо Го е дал на други, а на мен не. Времето минаваше, не спирах да Го моля. Докато една нощ по време на поредното ми м ...
  1145  3  27 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много неща ме правят вълшебник! Да прегърна и утеша страдащ, да нахраня гладен, да послоня бездомен, да изслушам самотник, да помогна на объркания да намери път, да подаря обич и топлина .... Но, това не значи, че съм подарила щастие!
  • Онова, което те прави вълшебник.
  • Разбира се! Стига да го разпознаеш! Защото, не познавам някой, който знае какво е щастие. Всеки си представя различно нещо.
  • Маргарита, би ли ми услужила с две кюлчета щастие, щото съм заборчнял. Правих, правих добро и сега ми дадоха сметката. Дължа още един живот да правя добро, щото не съм бил вълшебник.
  • Щураче, за всичко се иска сметка и тя се плаща! Надявам се да мога да платя! Да не си ида борчлийка!
  • Марги, вълшебствай Ама си знай, после ще има мнооого недоволни и за всичко ще ти искат сметка, обяснения няма да слушат
  • Равновесието днес е мечта, Тони. От доста време тежи злото и то благодарение на човешки избори. Никой не може да накара никого да прави добър, или лош избор. Трябват много добри вълшебници, за да достигнем равновесие. А, ако обърнем везната, дори с малко, ще е чудесно!
  • Идеята ми беше за равновесието в природата. И че лошото може да не е в неправилни постъпки, а в някакна болест, пътен инцидент или хронична.
    Равновесие според мен има и е задължително в тази земя. Не разбрах, защото има разни теории, в които се казва, че ние избиаме родителите си. И ако се роди дете с увреждане, то самата душа си го е избрала. В това аз не съм сигурна, не ги споделям тези теории. Според мен човекът е поставен в разнообразни ситуации, за да изживее и добро, и лошо - пак в равновесие. И лошото е задължително.
    Според мен тук, на тази земя не е рай и не е възможно да е само добро, независимо от добрите избори на конкретния човек. Животът е сложен и индивидуален за всеки човек. Той отработва качества най-различни - постоянство, общуване, комрломиси, раждане на дете, загриженост за децата - всичко.
    Хубав ден, Марги.
  • Всичко е наш избор, следствие от наш избор, болестите, смъртта и всичко за което се сетите е личен избор. Животът на всеки би бил чудесен, ако просто вземе всичко онова, което му се подари преди 2000 години. Разбирайте ме в буквалния смисъл, няма метафори, няма преносни значения. Бедата е в това, че е прекалено лесно, а хората не вярват в лесноти.
  • Какво не разбра? Има неща, които не зависят от нас и нашия избор! Като болести и смърт. Но онези, които зависят от нашия избор са много и отговорността от решенията е наша. Това ми каза той. Да правим внимателно изборите си. Изборът на партньор, например, си зависи от нас. Разбираш ли? А, ако изборът е да помагаш, да правиш добро, или не, това пак е твое решение. Дали да обичаш, или мразиш - също.
  • Не разбрах какво е казал синът ти и какво е това прозрение. Как кака неговата болест е твое решение, Не разрах, извинявай.
  • Стойчо! Самата мъдрост си ти! Благодаря ти! Тони, не смесвай изборите на човека с онова, над което нямаш власт! Болестите, смъртта не са по избор. Синът ми ме изненада в много млада възраст. В момент, когато бях много ядосана, той каза: на кого се сърдиш? Всичко е плод на решенията ти. Ти си решила някога нещо и ето го резултата! Смаях се! Не очаквах такова прозрение в толкова млад човек!
  • И аз прочетох цялата дискусия. В живота полюсите не са само добро и зло. Има попло и студено, здраве и болест, раждане и смърт... Има и ежедневни избори, избори за това какво ще работим, къде ще учим...
    Например - ако винаги избираш да постъпваш правилно, то може да се разболееш от някоя болест, хронично заболяване. Това твой избор ли е? Виновни има ли?
    Или например избор на партньор... Разводи много и всеки избира партньор, но невинаги живеят без проблем.
    Животът е разнолик и ние попадаме в различни ситуации, за да изживяваме всичко. Абсолютно всичко, не само добро, не само правилно. Така е дадено на хората и смисъла, ако не го докоснем като знание, го знае само Бог.
  • За такава молитва:амин!
    Но реалността е друга.
    Понякога пиша до админ...
    Но любовта не е съпруга!🙂
  • Така е, Иви. Ежедневните ни щения затъмняват важните неща. Все пак има не малко хора, които им обръщат внимание и им посвещават време и усилия. За това, не е лошо да стана вълшебник. Но, за жалост, не съм толкова надарена. Поне се опитвам.
  • Много добра дискусия... Злото е необходимо, за да има добро. Представете си свят, в който всеки получава всичко.
    Няма революции, няма недоволни.
    Няма мисъл за развитие. Доволни безмозъчни. Дори в животинския свят това не съществува.
    Не можем да надскочим природата по никакъв начин. Нито с технологиите си, нито с омразата си. Стигнали сме до там, че само рушим онова, което не разбираме. Примитивни сме. Ръководим се само от емоции и алчност.
    Не ни интересува това, което стои над главите ни.
  • Вярно. Рядко мислим за смъртта. Живеем като безсмъртни! Като неуязвими! В един момент стъписани разбираме, че не е така. Много хора, преживели тежък травматизъм и възстановили се от него, забравят уязвимостта си и започват да живеят по старому. В природата на модерния човек е.
  • Вярно. Рядко мислим за смъртта. Живеем като безсмъртни! Като неуязвими! В един момент стъписани разбираме, че не е така. Много хора, преживели тежък травматизъм и възстановили се от него, забравят уязвимостта си и започват да живеят по старому. В природата на модерния човек е.
  • Докато живееш на тази земя си с глупавата мисъл, че на теб това няма да се случи, няма да умреш. Затова най-искрено го задаваш, когато умираш.
  • Жабчо, този въпрос е много често задаван и то не на смъртния одър.
  • Знаем, че доброто е Бог, а лошото дявола. Не вярващият човек кръжи, като муха и хапва от двете, за да ги сравни и се засити по равно. После пада и умира навеки, но в последните си минути извиква "Защо, Господи, защо аз?"
  • Да, Щураче. И аз мисля така. Стремежът, желанието са в основата. Ако ги има, идват резултати. Но, масово ги няма. Малко са тия, дето мислят по темата и работят върху себе си.
  • Затова имаме разум и според мен всеки разумен човек би трябвало да си избере "основа" върху която иска да изгради себе си. Аз съм избрала Исус и се уча от Него. Дали успявам? Донякъде, малко, трудно, понякога никак, но важното е стремежът ми. Най-трудното е Любовта, но пък с нея всичко е лесно
  • Ехаа! Чудесна дискусия! Ето какво мисля. Бог е казал, че дава всекиму колкото може да понесе. В материалния свят двете крайности съществуват и не са самодостатъчни, защото човек не може да понесе нито едното, нито другото в цялост. Освен това, няма да си научи уроците. А, той за това се ражда. Така мисля. Така че, няма единен критерии за граници на поносимост, но има съгласие относно природата на едното и другото. Лошото е, че в материалния ни свят, всеки го преценява от своя гледна точка и нерядко в един момент доброто е добро, а в друг - същото добро е лошо.
  • Ирен, дори животните "знаят" кое е добро и кое лошо. Който е имал някакво животно, забелязал е. Малките деца си избират герои и им подражават - "искам да стана, като татко" или "като мама". "Големите деца" правят същото. Само че през вековете ценностите бавно, но сигурно са се подменяли и днес са нещо, като мумиите - маска на това, което е било, а под нея мумия.
  • И къде човек може да намери правилния критирий? Нали всеки или поне всеки се надява и мисли, че търси правилният критерий? Но всъщност всички все в нещо някога грешим.
  • Квазар (DIMO) "злото" и "доброто" доста често са разтегливи понятия. Не напразно има приказка " Пътят към ада е постлан с добри намерения". Аз вярвам, че непожеланото добро, не е добро , а е нежелана намеса в живота на друг човек. Също така съм наясно, че едно действие дали е добро или не до голяма степен степен зависи от "мярката". Но кой и къде е определил тази мярка?. И давам пример. Грижата и любовта на родителите към децата е нещо добро. Само че тя може в прекомерни количества да бъде обсебваща и задушаваща. Да даваш свобода на децата си - също е добро, но ако не уцелиш мярката, също може да се стигне до нежелани последствия.
  • Балансът не е в доброто и злото, а в хаоса. В един добър свят, за да се поддържа реда и недопуска златото, трябват си законови и морални рамки. Нима проявите на човек цял живот като добър го прави небаласиран, т.е. ненормален? Търпимост? И това е оправдание.
  • Съгласна съм с Квазар. Пепи! Живеем в дуалистичен свят. Всяко нещо има антипод и се нуждае от него. Трябва баланс. Ако го постигнем приживе - чудесно. Ако едното има превес, ние го определяме като добро, или зло. И за двете има граници на търпимост. В момента злото има значителен превес във всички области. Нуждаем се от всичкото налично добро, за да достигнем поне до баланс. Ако успеем да наклоним везните към добро, ще сме даже щастливи. Но, не виждам към днешна дата как ще стане. Изключително ниско ниво на емпатия!
  • Защо да не може? Значи заради добрите хора има престъпници, убийци и т.н.? Ама че оправдание!
  • Благодаря, Иви! Някак, не забелязвам злото да се свива. Времената са трудни, а за някои страни - страшни! И не е заради волята Божия! Заради воля човешка!
  • Доброто не може да съществува бе злото.
    Но, колкото повече добри души има, толкова повече злото се свива в кафеза си... Някой има нужда от доброто, така, както злото има нужда от хранителен субстрат.
    Наскоро почина мой много близък човек. Случайността ми даде възможност да срещна един отец, в един манастир, чиито първи думи ме поразиха: ” На земята се води жестока битка за всяка душа.... В отвъдното тази битка е колосална.”...
    Хареса ми, Марги! Много!
  • Мили ми Откровенци! Квазар! Не искам да порасна! Войните ги водят порасналите! На тяхната съвест тежи много зло! Не че аз нямам грехове, но чак такива нямам! Не съм ти обидена. С годините се научих да не се обиждам. Всеки има право на мнение. На Щурачето и на Жабчо ще кажа: вярвам в Бог, но и ние трябва да се постараем! Нали сме му подобни?! Но демонстрираме повече прилика с Дявола.
  • Квазаре, ако ти станеш вълшебник, аз ще стана баба Яга.
    Извинявай, Маргарита за спама.
  • Ще намеря време да прочета. Благодаря!
  • Да, Гобленка, възможно е. За инфо:
    https://chitanka.info/book/7737-16-strahoviti-istorii -
    разказ "Разгледате на забележителности" - 2179
  • Ключива дума : възможно. Това е надежда, Самовила! Благодаря!
  • Това есе го прочетох след един футуристичен разказ, също много положителен. Така, че отговорът е - всичко това е възможно, но в далечно бъдеще!
  • О, Тони! Права си! Често се чувствам използвана, защото тези, на които помагам, смятат, че съм длъжна и се сърдят, ако не мога. Щураче! Струва ми се, че с годините ще промениш възгледа си. Да! Не е хубаво да правиш непоискано добро, но често, както сега, някои хора дори не подозират, че се нуждаят от него. Особено, ако говорим за ум, мир, грижа. И наистина, опитът да направиш нещо добро в тази посока ще бъде вреден за добротвореца. И това го знам със сигурност! Жабчо, за мозъчните дефицити трябват много вълшебници! Благодаря, че сте се постарали да прочетете и коментирали.
  • Историята познава много хора пожелавали да станат вълшебници за да наложат своето разбиране за добро. Успелите в това, днес са известни, като диктатори, а неуспелите - като герои загубили живота си в стремежа да станат вълшебници. Интересно нали Така че за твое добро няма да ти пожелая да ставаш вълшебник
  • Би било добър опит, Маргарита. Тъй като тук, на земята злото е задължително, ще ти се наложи да се сблъскаш с него. И ще видиш, че на твоето добро ще отвърнат със зло, към любовта ще пускат омраза. Не е задължително да си вълшебник. Може човек да пробва просто така, тогава ще натрупа знание за човешката душа. На мен са ми казвали - "помагаш агресивно". Помагам, а недоволство и завист трупам. Хареса ми сънят и гласувам с пет звездички, но е невъзможно. Само в сънищата.
  • Права си, Маргарита има и мозъчни дефицити, но никой не си признава за тях. Там и вълшебник не може да помогне.
  • Дааа! Правя вълшебства само на сън. Благодаря ти, Мини!
  • Хареса ми, Марги, само, че за съжаление, остава в мечтите ни!
  • Жабок! Благодаря ти. Доброто на сън не струва. Не помага никому. Пепи! И на теб благодаря! Мисля, че има правилно добро за всеки. Боя се, че никой не приема всякое добро. Обикновено всеки си мисли, че ако има дефицити, те са финансови, или любовни, а не е така.
  • "ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА" - асоциация
    И доброто може да е зловредно, предпочитам да е "правилно"
    "...на сън"...
  • Поспи си, Маргарита... Поспи си.
Предложения
: ??:??