11.09.2011 г., 18:23

Ако не е съвсем точно, то поне е вярно!

1.7K 0 2
2 мин за четене

      

      В  България  нищо  не  е  както  и каквото  трябва  да  бъде !

 

         Включително и ние - и недоволните, и доволните.

 

        Защо е така ли?
        Защото:

 

        -  не ни пука от нищо, докато не засегне нас лично или член от семейството ни;
        - не искаме на нас да ни е по-добре, а искаме на съседа да му е по-зле;
         - нищо старо от близкото минало не сме забравили, но и нищо ново днес не желаем да научим;          
      - избираме и позволяваме на разни нищожества от наше име да мислят и действат вместо нас; 

         -  допускаме една и съща безотговорна политическа шайка от година на година да стават все по-нагли и с нарастващо чувство на безнаказаност;

        -  допускаме със скотско безразличие нагли мутраци и "шестаци" да ни преподават морал и ни учат на родолюбие;
          -  гледаме с безразличие как най-добрите деца на България с болка, но и с облекчение,  я напускат
;
          -   само наблюдаваме как някои все още са на "всеки километър" от Президентството до  кръга на Олигарсите;
 

         -  допускаме гьонсурати и политически трупове, виновни за допусканите престъпления и безобразия през последните години, вместо да се скатаят гузно, нагло да се явяват по повод и без повод пред погледите ни, дори и оплювани, само и само за да не бъдат забравени;
          -  сме научени само да плюем - дори и срещу тези, които се мъчат да сглобят пъзела на разкапаната икономика в момент на световна криза;
           -  правосъдието се раздира от корупция;
           -  здравната система в момента е в колапс;
           -  образователната система е забатачена;
           -  виновни има, наказани няма;
  
  - престъпления има, но всички са извършени  на законно основание;      
         -  където и да се побутне  или  разрови,  е пълен хаос и корупция;
            -  и т.н.,  и т. н., и т.н...

         И, на всичко отгоре, ние си живеем щастливи, защото все още не искаме или ни е страх да разберем колко сме нещастни. 
          А както вървят нещата, надали скоро и ще разберем това...   

          
Защото наистина „не сме народ, а мърша”!   

                             НО  С  ПРЕТЕНЦИИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...