Откровение низвергнатого

1 Преди началото бях Аз и от Мень беше Гладь; и тъй се зачена туй що е – тук, там, навред и по вси посоки;
2 Доходиха едни при мен и не рекоха ми, но усетих им нуждата: “Свети сме, а никой потребността ни не зачита. Кажи ни що да сторим, кому да се оплачем, помощ отде да получим?”
3 Досадих се, гнет настана в мен; а после гняв и нечиста сила; и замачках сърцата и извих душите им, щото бях Аз и от Мень беше Гладь. “Виждам ви до връх петите, прозирам ви до дън темесата, и знам – петимни сте, но го таите; копнеж сте, но трудно го изричате; мразите, а се правите на страдалци; не любите, само себична влага от очите ви се лее. Защо?”
4 Да, доходиха при мен едни с лъстиви гърди, ала с кухини изпод им; люде-никои, но с разбиране за себе си, за наличието си и за величавато им бидене. И плакаха, и клеха, и бяха сръдня и бяха насилие, но не бяха Гладь, а само протекла слюнка, и клета преглътка.
5 “Хей, умове без плънка, чувства от мъзгива влага, що обикаляте, а не почукате; що загатвате, а не искате; що я тъкмите, а не въздигате ясен глас; женици ли сте, че въртите очи и не думате – отвън прозрачна благост, отвътре жлъч и вагина суха; мъжленца ли сте, че само се препирате и равнявате с други, а не подавате крепка ръка и спокоен дух – отсам мерачни пикала, но внезапно клюмнали завчас.”
6 И ги затресох, и демон бях; и мъка сторих, и не зачетох никой от никоите-люде. А те ридаха, виеха, ругаха, и търсеха вина, бяха гърч и болест, отчуждение и гореща молба, всичко бяха, що не беше Гладь, а само ръфане и скришна дъвка.
7 И завиках, туй що се нивга не помни, що се отбягва и не тачи; слаби сърца, колене болнави, души без плещи, да носят откровението не смогват.
8 Не се чуди дали те обичат, нито капани за любов не сковавай, тъй или инак сам в тях ще паднеш.
9 Съд за вси си из отдолу, а отгоре маска от масло си, мек и гальовен; що си тръгнал с гнусотата си да храниш.
10 Все напред я караш, сякаш напред е правилния път; запомни туй що се не помни – не еволюирай, а овулирай.
11 Имай винаги две празни паници, за да дадеш на всеки срещнат да ти ги напълни; а не да се скимтиш и се кълчиш като недъгав пес що само чака грозно, а не иска.
12 Ако ударен бъдеш от едната си страна, забрави, тъй се и другата страна подава. Инак ще си скимтеж и недоволства, сякаш в живота ласката струва повече отколкото удар.
13 Искаш, откажи се, тъй се иска най-добре – туй е Гладь.
14 Кажи що искаш, и не смалявай се от връхлитащия отказ – туй е Гладь.
15 Нямай нужди, тъй от дома си ти излизай, тъй ще искаш с истинско сърце и истински неща – туй е Гладь.
16 Искай, искай, искай – Гладь.
17 Откажи се, откажи – Гладь.
18 Другото е не сърдечния туптеж, а нерви що потръпват в болест; другото е думи що не значат, мисли що са хаос; не Гладь, а смрад от жив що труп е, от мъртъв що се кашля.
19 Доходиха едни, ала аз ги най-Нечист отпратих; негостоприемен съм за бесове. Те не помнят, туй що се не помни. Началото бяха те и от тях беше смрад. А се наричаха свети и чисти – тъй огледалото им е рекло.
20 За тебе, брате, е моето откровение, дето се яви след началото; родилка ти е, запомни, не първото, а Аз, що съм Гладь преди всички начала.