Откровение низвергнатого
1 Преди началото бях Аз и от Мень беше Гладь; и тъй се зачена туй що е – тук, там, навред и по вси посоки;
2 Доходиха едни при мен и не рекоха ми, но усетих им нуждата: “Свети сме, а никой потребността ни не зачита. Кажи ни що да сторим, кому да се оплачем, помощ отде да получим?”
3 Досадих се, гнет настана в мен; а после гняв и нечиста сила; и замачках сърцата и извих душите им, щото бях Аз и от Мень беше Гладь. “Виждам ви до връх петите, прозирам ви до дън темесата, и знам – петимни сте, но го таите; копнеж сте, но трудно го изричате; мразите, а се правите на страдалци; не любите, само себична влага от очите ви се лее. Защо?”
4 Да, доходиха при мен едни с лъстиви гърди, ала с кухини изпод им; люде-никои, но с разбиране за себе си, за наличието си и за величавато им бидене. И плакаха, и клеха, и бяха сръдня и бяха насилие, но не бяха Гладь, а само протекла слюнка, и клета преглътка.
5 “Хей, умове без плънка, чувства от мъзгива влага, що обикаляте, а не почукат ...