26.11.2006 г., 13:37 ч.

Аз и моите родители 

  Есета
13584 1 1
1 мин за четене
Никой не се е появил от нищото. Всеки има своите майка и баща. Хората имат родители, но за съжаление не всички ги познават. Аз имам щастието моите да са до мен.
Те ме учат на търпимост и доброта. Казват ми, че в живота ще има много изпитания, но трябва да ги преодолея.
Моите родители ми показват пътя към учението. Те ми помагат. Благодарение на това аз съм постигнала голяма част от успехите си.
Миналата година исках да се явя на международен изпит по английски език. В началото ми беше лесно, но с напредване на времето всичко ставаше по-трудно. Една вечер, когато напълно се бях отчаяла, мама седна при мен и ми каза: "Ще се справиш, Миме, и ще покажеш на англичаните, че и българите знаят много. А като отидеш да работиш в Англия, ще ни купиш голяма вила край морето и ще живеем хубаво."
Усмихнах се и продължих учението си...
Мама беше права. Аз се представих отлично и показах на всички своите знания.
От онзи ден насам аз изкачвам стъпало след стъпало стълбата на успеха, за да изпълня желанието им.
Мисля си, обаче, че не вилата ще ги зарадва най-много. Моите родители не са материалисти. Те биха били по-доволни, ако достигна мечтите си. Знам, че ще са щастливи, когато се издигна в обществото. Те искат най-доброто за мен и ще са удоволетворени, ако осъществя желанията си. И точно тук винаги се намесва сестра ми с думите "Но и за вилата да не забравиш!"
Аз се усмихвам и като се замисля, разбирам колко много са направили за мен моите родители и колко много ме обичат.

© Йоана Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??