Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ранна пролет, думите ти бяха по-искрени от тези на малко дете, ти беше по-красив и от залеза на брега на морето... ти беше всичко!
Късно вечер, преди да заспя, си мислех за твойте красиви очи... мислех си за миговете, прекарани заедно и чаках с нетърпение да те видя отново.
Но един ден почувствах, че светът се срива пред очите ми... това беше денят, в който разбрах, че има друга. И на нея ли каза, че я обичаш? И на нея ли каза, че е прекрасна? И на нея ли каза, че сравнение с красотата и, всичко друго бледнее?
С какво заслужих лъжите ти? С какво заслужих отношението ти? А какво ше кажеш за празните надежди? Какво бях аз за теб - една от всички?! А моите чувства, забрави ли ги? Сега всичко е ра ...