Грешим! И двамата! Толкова беше красиво... толкова е болезнено.
Завинаги! Аз те исках завинаги! Научи ме на толкова много, никой, никой няма да докосне така душата ми... никога! Плаках, молих се, извинявах се, обвинявах те... нямам сили... А те обичам! Господи, кълна се, че те обичам толкова много. Защото ти си шепотът на сърцето ми, защото ти си болката в душата ми. Защото знам, че ти липвсва... По дяволите... защо сме толкова жестоки?!
Кажи ми само дума... Отвърни на това, което чуваш... Повярвай ми отново! Защото имам чувството, че няма да мога да живея без теб. Защото болката в сърцето ми изяжда съзнанието ми. Полудявам! До лудост, до лудост... какво още трябва да направя?!... Ти си най-нежното и истинско нещо в живота ми... Как да понеса, че ми казваш "сбогом"?! Дай ми поне обяснение! Защото се побърквам.
И как, как да продължа... без тази нежност?!... Не съм вярвала, че боли така! Не съм си и представяла, че когато те загубя... ще се променя. А аз се задушавам. И те мразя толкова много!!! Обичаш ме! Ние сме прилива и отлива, ние сме две разминаващи се планети... Ние бяхме... всичко... сега няма "нас"! Сега имаме твоята гордост и моята болка. Сбогом, моя любов! Дано бъдеш щастлив! Искам, искам го с цялата си душа...
... Умирам само за една твоя дума. Кажи ми нещо! Разбий, ако искаш, света ми!Защо чакаш мен, защо искаш аз да започна и да продължа... защо?... АЗ не мога сама. АЗ не мога без теб. Знаеш ли как се чувствам? Знаеш... Искам да го запазиш за себе си! Не ме връщай отново, преди да прекрача прага. Не прекратявай смъртта ми, тъкмо тогава, когато съм видяла бялата светлина...
Това е моя избор! Мога без всичко, не и без теб. Но си отивам! Сбогом, моя Единствена любов! АЗ знам, че ще ме помниш вечно. Защото ти бе истински с мен, защото аз те задуших с неискренността си. Само аз... само аз докоснах душата ти!Вечно ще виждаш лицето ми... вечно ще си в сърцето ми... Защото нищо, нищо не може да се сравни с теб!