Без бряг е времето. Времето - върховна, неконтрулируема стихия, носеща със себе си непоправимите грешки на своя период, на нарушените обещания, на предателството, на безкрупулното човешко отношение. Метафоричните думи на Хамлет са израз на болката, която изпитва младия принц виждайки пукнатините не само в държава , а и в семеството си. Може би невъзможността ни да поправим днешните грешки се крие имменно в това, че не можем да се върнем времето назад, не можем да го ограничим, да го сведем до обикновенното, битовото. В такъв случай имало ли e смисъл да се бори, има ли смисъл ние самите да се борим срещу препядствията, които света ни поставя? С времето е излишно да се спори, излишно е да бягаме, да се борим, да се опитваме да го овладеем, да го оковем. Славейков е казал: „Времето е чисто злато, можеш да си набереш, но помни, че е крилато, хвърка, бяга, щом се спреш.“, но именно в това е красотата му, да знаеш, че бряг няма именно, защото ти трябва да го построиш, ти трябва да се бориш той да бъде създаден, да има стойност, да бъде оценен.  Според гения на античната философия Аристотел времето е отброяване на движението. Всичко, което се движи, се движи във времето. Значи то е мярка за нещо или за много неща.

Времето - неспирната борба, която наричаме живот, защото героите от „Вината в нашите звезди“ не се предадоха, защото борбата за правото на човека да твори и да се чувства удовлетворен от себе си в този кратък момент наречен живот винаги ще си заслужава. Примери за това са не само вдъхновените от трудностите на своето време литературни герои като Лизел от „Крадецът на книги“ или Леонардо да Винчи с революционните изобретения на своето време, Мартин Лутър Кинг борещ се ненасилствено срещу расизма, приемащ всички за равни. Примери за това сме и ние, аз, ти.

Пример за това ще бъде цялото ново поколение, което ще учи и ще се върне в родината или ще пробие в чужбина. Пример за това ще е майката, която ще избере семейството си пред безкрупулната идея за материалното издигане в кариерата или човекък, който ще загърби идеята за лично щастие в името на кариерния успех. Пътят, по който поемаме е труден, но още преди векове Ханибал е казал „Ако няма път ще го прокараме“  Защото времето е тук и ние сме в него.