Без бряг е времето. Времето - върховна, неконтрулируема стихия, носеща със себе си непоправимите грешки на своя период, на нарушените обещания, на предателството, на безкрупулното човешко отношение. Метафоричните думи на Хамлет са израз на болката, която изпитва младия принц виждайки пукнатините не само в държава , а и в семеството си. Може би невъзможността ни да поправим днешните грешки се крие имменно в това, че не можем да се върнем времето назад, не можем да го ограничим, да го сведем до обикновенното, битовото. В такъв случай имало ли e смисъл да се бори, има ли смисъл ние самите да се борим срещу препядствията, които света ни поставя? С времето е излишно да се спори, излишно е да бягаме, да се борим, да се опитваме да го овладеем, да го оковем. Славейков е казал: „Времето е чисто злато, можеш да си набереш, но помни, че е крилато, хвърка, бяга, щом се спреш.“, но именно в това е красотата му, да знаеш, че бряг няма именно, защото ти трябва да го построиш, ти трябва да се бориш т ...