25.02.2011 г., 19:10 ч.

Без край 

  Есета » Любовни
1949 0 2
4 мин за четене

Без край

Вън вали, но дали наистина вали или просто са моите сълзи, които за пореден път заради теб се стичат.

Сълза едно... Ти ме погледна с твоя омаен поглед. Какви очи?! Наглед обикновени, а за мен безценни. Своите мечти там си скрил, а те ме зоват: "Ела! Сбъдни ни!"

Сълза две... Ти ми се усмихна с твоите устни изкушаващи. Само за целувки са създадени. За целувки от мен, не от друга.

Сълза три... Ти ме заговори с твоя глас омагьосващ. Загубих се в думите прекрасни.

Следваща сълза... Ти ме докосна с ръце - топли като лятно слънце. Усетих светъл покой.

Поредна сълза... Ти ме целуна с дъх - сладък като плод. Полетях  на чудните огнени крила на любовта.

Още една сълза... Сега съм различна, защото бях на ръба на дълбока бездна. Ярка светлина, идваща от твоето присъствие, ме обгърна и не ми позволи да падна.

Сълза и след нея... пак сълза... Ти си тръгна и в мен остана само самотата като буреносен облак да тежи.

Последна сълза... Всичко изчезва. Всяко чувство от мен се изпарява, но това е само временно. Утре пак ще те видя, ще чуя гласа ти любим и всяка болка ще забравя. Желая те и това няма да се промени, точно както целувката на нощта.

Сълзите спират, но любовта не свършва...

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??