Домове на слепи хищници руши изгарящото ми съзнание. На кръстопътища от неродени истини отричам някога да съм била бездомна. Но всъщност съм далеч от всякакво подобие на дом. Пръсти всички ми подават, но всеки го е страх да ми даде ръка. Ще раждам хиляди въпроси. Защото малка съм и прекалено любопитна. Като една Пандора... с риск за вътрешен Апокалипсис, ще питам.
А бащината къща - ето я. Жалко, че мога да я видя единствено, когато очите си затворя. Щастливи мигове си връщам. Без никакво усилие. Сякаш насън се усмихвам. А всичко е реално. Сега разбирам чувството, което кара миналото да ти липсва. С риск да се повторя - жалко, но безсмислено.
Не стихва пясъчната буря. Онзи пясък от часовника аз искам да надвия. А да преборя него, значи да убия времето. Не мога. Като една огормна, мощна и неразрушима крепост издига се пред мен домът ми. Да, моят го наричам, но всъщност съм отвъд стените му. И вътре сигурно е топло. На топло са душите им. "Хей, мамо, прибери ме." (прибери ме, както правеш ...