Битието е навсякъде...

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще...
Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване?
Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява със своята хармония, един миг- невидим и увличащ, незрима частица минало, отреждащо ни бъдеще...
Трудно е да се опише, а още по- трудно е да се разбере. Знам само, че присъствието му е навсякъде: то пулсира и живее във всичко онова, което виждаме с очите си, усещаме със сетивата си, чувстваме с душите и сърцата си; то е това, което сме наследили от дедите си и което един ден ще предадем на децата си. A може би е просто една невероятно красива приказка за живата вода, за нас самите...
В забързаното ни и затрупано от проблеми ежедневие рядко се замисляме за тези неща, а изглежда точно те ни правят хора в истинския смисъл на думата- пълнокръвни , единствени, силни, обичащи...
Какво ни прави такива ли?!
Ами простичките неща...
Обичате ли растенията? Забавляват ли ви песните на птиците? Харесва ли ви упойващия аромат на мащерка, мента и бор? Слушате ли шумоленето на листата и шепота на вятъра? Усещате ли солените пръски на щастливо море? Гледате ли играта на облаците и звездите, красотата на изгрева и заспиването на деня?
Та това е странния свят на природата около нас- многообразен и цветен, с хиляди, хиляди нюанси и звукове.
Усмихвате ли се, когато срещнете малко дете или погледа на младостта? Успокоява ли ви допира на любима ръка в шепата ви или едно топло приятелско ръкостискане? Силни ли сте, когато сте обичани?
Мисля си, че това е осезаемият свят на нас хората с хиляди, хиляди мигове, даряващи ни щастие.
Не бих могла да си представя моето настояще без питащите очи на дъщеря ми, силната ръка на любимия, усмивката на майка ми и топлата прегръдка на баща ми, без уроците на баба и дядо, без детските лудории и неволните ми грешки, без приятелите ми и красивите спомени за родния ми град. Тези "малки" неща са ми нужни като хляб и вода, като светлина и обич, като необходима истина!
Това е моят храм на надеждата и радостта, на пътя ми, на цялото ми съществуване. Това е моето битие!
А вашето?! Просто се поспрете за миг, огледайте се и ще го откриете.
То е навсякъде...