„Доста трудно е да кажеш кое донася щастие. Със сигурност това не са бедността и богатството.“ Това бил казал някой си Франк Маккини преди не знам си колко време. За бедността нямаме нужда от доказателства, а в последно време все повече натрупани споделяния на хората от другата страна ни убеждават, че и богатите май плачели. Но ако е така, къде тогава се намира това пусто щастие и в кой паричен поток се наблюдава най-често присъствието му? Средната класа? А в средната класа не е ли всичко средно – и ежедневието, и хотелите, и ресторантите, и емоциите? Ако сме от средно богатите (или средно бедните) и животът ни е плавен и последователен като кардиограма на смъртник, това би ли ни направило по-щастливи? Стийв Джобс пък бил призовал преди време някакви студенти да последват сърцето си, защото то вече знаело отговорите. И наистина, ако сме това, което сме, и следваме  желанията си, може би ще открием острова на собственото си блаженство. Но чудя се аз, как да чуя гласа на сърцето си, след като е заглушен от крясъците на тълпата?  Имам и друго притеснение в тази насока – не съм сигурна, че ако единственият събеседник в живота е собственото ми сърце, няма да ми стане скучно. Може би ще бъда по-щастлива, да, но колко ще ми бъде интересно без мисловните борби?

Понякога съм се замисляла, че е по-добре да си беден, отколкото среден. Защото в бедността има страдание, има известно чувство за обреченост, а то винаги носи смисъл. Щастие не, но смисъл да. Или пък животът ти да е дисхармонична линия от скокове и падания, непрекъснати хаотични движения, но заредени със поука, отговори, познания за теб и за света? Разсъждавайки в тази посока, неизменно стигам до най-важния въпрос: Кой известен мъдрец кога ни е казал, че смисълът на живота ни е в откриването и изживяването на щастието? Ами ако съществува нещо по-добро от щастието, нещо, което ще ни направи свръхчовеци и ще ни накара да изживеем един свръх живот?

От днес отказвам да търся щастието. От днес започвам да търся смисъла. Представяте ли си колко хубаво би било, ако всички успеем да открием смисъла? Тогава няма да има значение дали сме бедни, средни или богати. Тогава просто ще си припомняме думите на някой си Ницше, който някога бил казал, че имаш ли своето „защо“ в живота, ще можеш да понесеш почти всяко „как.“