Посланията за любовта на Бог са широко разпространени, но като че ли не знаем много за Божия гняв. Една от причините тази тема да е малко изследвана е свързана с факта, че в този забързан свят хората в църквите (и в обществото) имат нужда от насърчение, а не от допълнително стресиране. Ако разсъждаваме по този начин обаче рискуваме да се заблудим по отношение на същността на насърчението. В степента, в която познаваме пълнотата на Бог, в тази степен можем да се наслаждаваме на Неговите мир, благодат и любов.

Истината е, че в Библията се говори много за това, че Господ се гневи. Един гневен Бог със сигурност трябва да бъде възприеман далеч по-сериозно от божество, което е разкрасено по човешки вкус, за да не би случайно църковните членове да напуснат събранието и отидат в конкурентната църква на съседната улица.

В Новия Завет има не малко пасажи, които говорят за Божия гняв. Много хора смятат, че Стария Завет представя Господ като Някой, Който се гневи, докато Новия Завет разкрива Бог като любящ и прощаващ. Не бива обаче да забравяме, че Бог е същия вчера, днес и завинаги. Бог не се е променил; заради великата жертва на Божия Син само завета е станал различен. Един пример за промяната в завета, а не в Бога, можем да видим в третиране на проблема с хомосексуализма например. Бог не е променил позицията си към греха, просто убийството на грешника е заменено с възможността този грях да бъде убит. Унищожението на греха се случва чрез вяра в жертвата на Исус Христос – Божият Син, Който понесе върху Себе Си всеки грях.

Когато видим темата за Божият гняв през призмата на Писанието, ще осъзнаем, че единствения начин да разберем величието на Божията милост е като познаем драматизма на Неговия гняв. Откровението за Господния гняв ще ни благослови да се страхуваме от Бог; да се боим с онзи страх, който носи надежда и мир. За да има проявена милост, трябва да вникнем в значението и последствията от греха, иначе искаме или не, актът на показаната от Бог милост ще поевтинее в нашето съзнание.

В Лука 12:4-5 Исус се обръща към една конкретна група от хора с думите: „А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от Него да се боите.“ В този пасаж става ясно, че Христос съветва своите близки приятели хем да се страхуват, хем да бъдат безстрашни.

От думите на Господа трябва да разберем, че не бива да ставаме безстрашни по отношение на Бог. Би било голяма грешка от наша страна да не послушаме съвета на Този, Който искаме да е наш Приятел. Христос не желае Неговите приятели да бъдат безстрашни към Този, от Когото трябва да се страхуват, за да бъдат безстрашни към този, от когото не трябва да се страхуват. Тук ставаме свидетели на още един „парадоксален“ принцип на Божието царство – за да станем безстрашни трябва да се страхуваме. Това предупреждение от най-добрия Приятел на вярващия християнин със сигурност трябва сериозно да бъде взето под внимание.

Когато говорим за Божия гняв е редно да си обясним какво представлява той. Може би най-краткото определение за Божия гняв (въпреки, че е невъзможно с думи да го обрисуваме) би могло да бъде следното: „Действие на негодувание срещу определено нечестиво поведение на човек или група от хора, породено от праведните мотиви на Източника на праведността.”

Важно е да отбележим, че не бива да приемаме праведния гняв на Бог като израз на жестокост. Има разлика между гнева на Бог и жестокостта, чиято проява виждаме, както в историята, така и в ежедневието ни. Разликата се състои в това, че проявяващия жестокост е лишен от способността да обича. Нещо, което няма как да се твърди по отношение на Бог, Който, мотивиран от любов даде Сина Си, за да понесе греха на целия свят (Йоан 3:16).

Що се отнася до жестокостта, руският писател Виктор Шкловски, който много добре я познава, казва нещо много вярно, участвайки в гражданската война в Русия 1917–1922 г. на страната на жестоката Червена армия. Шкловски заявява следното: „Лесно е да бъдеш жесток, нужно е само да не обичаш.“