Болката

Болката

Есе

      Знаеш ли какво е болка? Можеш ли да ми я нарисувш върху този бял лист? Можеш ли да я хванеш с ръка и да я изучиш с всичките си сетива? Можеш ли да ме удариш с нея? Не. Тогава защо все ми повтаряш, че си я виждал? Защо си убеден, че знаеш всичко?

      Изпитвал ли си болка? Заравял ли си глава в ръцете си в най-тъмния ъгъл, останал сам, без надежда? Помниш ли замъгленото от тъга сърце, с което изучаваше света около теб в тези моменти? Мислиш, че това е болката, но не е. Нима минути след това не усети нежна ръка да изтрива сълзите ти? И тогава всичко се промени, и ти се успокои, и се разсмя, и тъгата изчезна. Сега си щастлив, но не пропускаш да споделиш – ей-така, за да предизвикваш чуждите симпатии – че и ти познаваш болката. Но не е така.

      Говорил ли си за болката? Да. И как успя да покажеш на всички – познати и непознати, приятели и врагове – нараненото си сърце? Не се ли страхуваше да не бъдеш отново наранен? О, забравих, извинявай – ти вече познаваш болката, знаеш от какво да се пазиш. Ха-ха! Колко си наивен, но си достатъчно самоуверен, за да поучаваш и мен. Наистина ли вярваш, че глупавите ти съвети (бъди винаги усмихнат, мисли позитивно, живей за мига…) биха ти помогнали да преодолееш истинската болка, че ще помогнат и на мен? Да. Е, тогава си безнадежден мечтател или непоправим лъжец.

      Искаш ли да ти разкажа за болката? Тя не изчезва за минута или две. Истинската болка те следва с месеци, дори години, скрита някъде – не само в сърцето, но и мислите ти, във всеки твой жест, прокрадва се зад всяка фалшива усмивка, поглежда към света през плахите ти очи… Не мога да я нарека нещо (защото не съм я виждала) нито пък нищо (защото съм я усещала). Мога обаче да те уверя, че ако успееш да я победиш, тя ще продължава да те преследва – поне, докато не се убеди, че е отхвърлена. Но дотогава ще напомня за себе си с всеки специфичен аромат или позната песен.

      Сега можеш ли да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че познаваш болката? Все още ли искаш да ме поучаваш? Какво? О, забравих, извинявай – ти вече познаваш болката. Е, тогава наистина си непоправим лъжец.