8.06.2007 г., 20:14

Ботев живее във всеки от нас

5.9K 0 9
2 мин за четене
Ботев живее във всеки от нас   

С какво свързва всеки един от нас името на Христо Ботев? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем въпроса: Кои сме ние? Историци, литератори, музиканти, строители, ученици, пенсионери... Ние сме различни. Едни знаят много за Ботев, други по-малко, трети почти нищо... За щастие обаче, почти всички поне са чували за него, благодарение на това, че основното образование в Р. България дълги години беше задължително. Това е и общото между нас - всички сме българи.
В съвременния живот, представите за Ботев на всеки един от нас са различни.
Това се дължи преди всичко на познанията и на заинтересоваността ни. Живял толкова отдавна, Ботев за обикновения човек е преди всичко история. История, която ни пренася далеч от съвремието ни, далеч от познатия ни живот в настоящето, история, която може да бъде сравнена с чудна приказка, разказана за непознато за нас време и непознат начин на живот. Факт е че тази приказка е Историята на България и Ботев е неразделна част от нея. Всеки е чувал, че Ботев е поет, революционер и войвода. Но дали всеки може да разбере неговото дело? Аз мисля, че може. Искаме правда и свобода, копнеем за равенство и добър живот, търсим пътя към истината и успеха.
Ето, че и по онова време и сега, житейските ценности са идентични. Ако съпоставим ситуациите, те са различни, но човешките нужди са непроменени. И какво бихме правили ако нямаше хора като Ботев, които да се борят срещу чорбаджиите и турците?
Но според много от нас това време отдавна е отминало, това е достатъчно условие да не го мисли толкова. Дали това е така? Какво да кажем за настоящето? Напрегнат живот, немотия, безизходица, привилегировани и обикновени, ощетени, изиграни и подиграни, жертви - на здравеопазването, на образованието, на престъпността, на икономиката, на правителството... и аз вече не знам още на какво и на кого... Жалкото е, че Ботев отдавна го няма, а негов съвременен последовател все още не се е появил. Хората са отчаяни, но се опитват да превъзмогнат отчаянието. Започнаха да търсят правата си и свободата си. Да търсят вярата си. Да възвръщат надеждите си. Защото те ги заслужават. Едни смятат, че Проф. Вучков от неделните „Размисли и страсти" е осигурил подходяща трибуна за словесни революционни дебати, други подкрепят делото на революционната партия „Атака" и Волен Сидеров, трети не се нуждаят от пълководци, а просто излизат навън и си търсят правата. Защото те ги заслужават. Заслужават да искат, да търсят и да вярват в своя Ботев. И дори още него да го няма, ние сме длъжни да храним надеждата и да откриваме смисъла, защото ги заслужаваме. Затова аз съм убедена, че всеки един от нас носи в сърцето си Ботев и че чрез вярата, надеждата и оптимизма Ботев живее във всеки един от нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти , Ванилин!
  • Бъди благословена,Мими! Все още има истински българи!
  • Благодаря, че ме прочетохте и коментирахте !
  • Той е написал не повече от 21-22 стихотворения (повечето от тях по одеските или румънски кръчми, защото обстановката в жилището му не е преразполагала към това), но всичките са останали в нашата литература преди всичко с искреността на внушаваните чувства! Поне според мен! Благодаря ти за това, че сред стиховете за несподелена или споделена любов тук, докосваш до нещо вечно за нас - българите! Това единствено показва, че имаш сърце, достойно за Уважение!
  • Една моя приятелка, учителка в детска градина, преди време ми разказа следната случка. Втори юни, денят на Ботев. Тя иска по някакъв начин да разкаже на децата за поета и пита: "Деца, знаете ли кой е Христо Ботев? " Само едно детенце вдига ръка: " Христо Ботев и Левски са се напивали и са пели песни, точно като тате". Първите седем години!!! Много са важни. Помня как татко ми казваше: "Забележи- Гора зашуми, вятър повее...първо гората зашуми..." и аз го слушам и научавах наизуст стихотворенията му не по задължение. И ги помня и до днес.

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...