Mimi1001 (Мими)
101 719
8.06.2007 г., 20:14 ч.

Ботев живее във всеки от нас  

  Есета
5471 0 9
2 мин за четене
Ботев живее във всеки от нас   

С какво свързва всеки един от нас името на Христо Ботев? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем въпроса: Кои сме ние? Историци, литератори, музиканти, строители, ученици, пенсионери... Ние сме различни. Едни знаят много за Ботев, други по-малко, трети почти нищо... За щастие обаче, почти всички поне са чували за него, благодарение на това, че основното образование в Р. България дълги години беше задължително. Това е и общото между нас - всички сме българи.
В съвременния живот, представите за Ботев на всеки един от нас са различни.
Това се дължи преди всичко на познанията и на заинтересоваността ни. Живял толкова отдавна, Ботев за обикновения човек е преди всичко история. История, която ни пренася далеч от съвремието ни, далеч от познатия ни живот в настоящето, история, която може да бъде сравнена с чудна приказка, разказана за непознато за нас време и непознат начин на живот. Факт е че тази приказка е Историята на България и Ботев е неразделна част от нея. Всеки е чувал, че Ботев е поет, революционер и войвода. Но дали всеки може да разбере неговото дело? Аз мисля, че може. Искаме правда и свобода, копнеем за равенство и добър живот, търсим пътя към истината и успеха.
Ето, че и по онова време и сега, житейските ценности са идентични. Ако съпоставим ситуациите, те са различни, но човешките нужди са непроменени. И какво бихме правили ако нямаше хора като Ботев, които да се борят срещу чорбаджиите и турците?
Но според много от нас това време отдавна е отминало, това е достатъчно условие да не го мисли толкова. Дали това е така? Какво да кажем за настоящето? Напрегнат живот, немотия, безизходица, привилегировани и обикновени, ощетени, изиграни и подиграни, жертви - на здравеопазването, на образованието, на престъпността, на икономиката, на правителството... и аз вече не знам още на какво и на кого... Жалкото е, че Ботев отдавна го няма, а негов съвременен последовател все още не се е появил. Хората са отчаяни, но се опитват да превъзмогнат отчаянието. Започнаха да търсят правата си и свободата си. Да търсят вярата си. Да възвръщат надеждите си. Защото те ги заслужават. Едни смятат, че Проф. Вучков от неделните „Размисли и страсти" е осигурил подходяща трибуна за словесни революционни дебати, други подкрепят делото на революционната партия „Атака" и Волен Сидеров, трети не се нуждаят от пълководци, а просто излизат навън и си търсят правата. Защото те ги заслужават. Заслужават да искат, да търсят и да вярват в своя Ботев. И дори още него да го няма, ние сме длъжни да храним надеждата и да откриваме смисъла, защото ги заслужаваме. Затова аз съм убедена, че всеки един от нас носи в сърцето си Ботев и че чрез вярата, надеждата и оптимизма Ботев живее във всеки един от нас.

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти , Ванилин!
  • Бъди благословена,Мими! Все още има истински българи!
  • Благодаря, че ме прочетохте и коментирахте !
  • Той е написал не повече от 21-22 стихотворения (повечето от тях по одеските или румънски кръчми, защото обстановката в жилището му не е преразполагала към това), но всичките са останали в нашата литература преди всичко с искреността на внушаваните чувства! Поне според мен! Благодаря ти за това, че сред стиховете за несподелена или споделена любов тук, докосваш до нещо вечно за нас - българите! Това единствено показва, че имаш сърце, достойно за Уважение!
  • Една моя приятелка, учителка в детска градина, преди време ми разказа следната случка. Втори юни, денят на Ботев. Тя иска по някакъв начин да разкаже на децата за поета и пита: "Деца, знаете ли кой е Христо Ботев? " Само едно детенце вдига ръка: " Христо Ботев и Левски са се напивали и са пели песни, точно като тате". Първите седем години!!! Много са важни. Помня как татко ми казваше: "Забележи- Гора зашуми, вятър повее...първо гората зашуми..." и аз го слушам и научавах наизуст стихотворенията му не по задължение. И ги помня и до днес.
  • Запознатите знаят, че Ботев всъщност е преписвал... Не, че нещо лошо имам против него, де! То и за това се иска талант...
  • Правителството с всеки изминат ден превръща народа ни в население. Един народ може да се брани, има институции, които работят за да има всичко необходимо за него. Населението не е народ. Ето, във вас вече покълват клончета от американското възпитание. Вие казвате "защото ние заслужаваме", това е типично американски израз. Когато, човек не може да си позволи нещо, то не е защото заслужава или не заслужава, а просто нещо не е в ред в държавата му или във възпитанието му.
    Ботев е част от българския дух. Сега се опитват да унищожат духа на народа ни.
    Остава приказката на Смирненски за стълбата да се промени така:
    Ние сме американци по рождение и всички глупости ни са присъщи.
    Една изродена нация, ежедневно ни учи и поучава.
    Вече отъждествяваме САЩ с американците.
    Спирам, защото гневът ме задушава.
  • Благодаря ти, Етчи. Патриотизмът трябва да се потдържа като форма на себеуважение и самочувствие. Поздрав !
  • И в сериозното си успяваща Мими.
    Христо Ботев е история и реликва.
    Жив е във всеки от нас, права си.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??