Брачната риза
Когато Божествен лъч прониже душата ти и я превърне в прозрачно сякаш стъкло; когато погледне Бог с всевиждащо око в съкровището на сърцето ти - какво ще намери там? Може би не това, което мислиш за себе си и не това, което другите мислят за теб? Защото нозете, прекрачили раздела между живота и смъртта, докосват земята на вечността, където мярката за всички неща е само Бог.
Неминуемо всеки човек, завършил земния си път, застава пред престола на Божието всезнание, и когато се отвори книгата на душата му, ще търси Бог да види, доколко тази душа се е уподобила Нему. В този момент дали няма да се окажем голи пред Господа, с непокрити грехове, смъкнали от себе си всяко двуличие и самомнение, маските на нашия земен живот? Ще бъдем голи и безпомощни, ако приживе не сме успели да изтъчем брачната си риза, с която единствено можем да влезем в Царството небесно. Нишките на тази риза излизат от сърцето човешко, понеже там се крият подбудите на нашето Аз и се стремят към ближния, та да се оплоди любовта ни към него с дела на милосърдие и жертвеност. Всички тези нишки, сплетени в едно, отиват към Бога - Извора на живота, чрез Когото единствено е възможно доброто дело и доброто даяние (даване).
Често пъти обаче ризата остава недошита, а песента недопята, защото като крадец неочаквано иде смъртта за този, който безумно е разпилявал песъчинките на земния си живот. Такъв човек потегля по пътя към отвъдното, превит под товара на греховете си и не може да стигне до светлите жилища на вечността, понеже там се лети с крилете на сърдечната чистота, а греховният товар влече надолу към бездната...
Няма човек, който да е живял и един ден на земята и да не е съгрешил - свидетелствува Свещеното Писание - но няма и грях, който Божието милосърдие да не може да прости, стига само да се разкаем истински за греховете си.
"Не е толкова опасно да паднеш - казва св. Йоан Златоуст, но като паднеш, да не станеш. Не е толкова страшно да бъдеш ранен, но като си ранен да не търсиш изцеление".
В банята на покаянието е нашето изцеление и в непрестанната мисъл за нашия земен край, за това, че "тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гизи Пиринска Всички права запазени
