19.05.2009 г., 6:31 ч.

България – страната, в която искам да живея 

  Есета » Ученически
8820 0 6
1 мин за четене

          21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!

         Това е България днес  – ниски заплати, приблизително висока престъпност и огромна корупция. Защо да останем тук?

         България е страна със славно минало и богата история. Може би трябва да започна с това, но аз съм тийнейджър като всички други и не ме интересува особено каква е била България преди мен, защото аз живея тук и сега и трябва да реша дали искам да е така и занапред. Да, „златен век”, България на три морета и прочие, и прочие, но днес България е една шепа земя, от чиято история почти всичко е забравено или по-точно патриотът в нас спи...

         Аз съм човек на новото време, дързък и смел като предците си и не се свеня да кажа, че историята е курва – всеки си я наглася както му е удобна. Веднъж османски иго, друг път османско владичество, веднъж Русия ни е помогнала да се освободим, друг път и тя е искала да ни пороби, но ровейки се и нагласяйки историята не усещаме, че ни поробва един друг свят, който бавно налага езика си и ни заличава. Английски, немски език, чужди страни примамващи ни с обещания и лъжливи очаквания за това, което ни предлагат те. Всеки българин, работещ в чужбина, малко или много изопачава истината за живота извън родината. За парите, за лукса, за идеалното в неидеалния свят...

          Да, ние живеем в една разпадаща се страна, в която единствената власт – медиите говорят истината и която ние младите все още крепим.

          Въпреки всичко, аз искам да живея в тая „земя като една човешка длан”, защото вярвам, че доброто тук е малко повече от злобата и омразата, която блика от нас – хората, защото вярвам, че ако ние сме малко по-добри един към друг, ще живеем в една малко по-добра България. Аз искам да остана тук, за да сътворя нова история, по-истинска от измислящата се и по-добра от забравящата се. Искам да остана тук, защото в тая шепа България е любовта ми, гробът на баща ми и жената дарила ми живот!

© Цвети Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ок. Аз отново не разбрах защо ти се остава в България, но няма значение. Успешна седмица!
  • Поздравявам те, Цвети, за борческия дух и дано повече млади хора мислят като теб!Защото бъдещето на България зависи от твоето поколение.
  • Да есето ми е леко, как да го кажа, показвам тове че негативите на България, от колкото позитивите, но нима казвам някаква лъжа?! Не се опитвам да залъжа читателя и да го накарам да повярва в една нереална история за красотите и възможностите на нашата родина, казвам това което мисля, такова каквото е и каквото го виждаме всички ние..
    Ами да гроба на баща ми, та семейството е неприкосновено за мен, нещо свято и малко или много именно то ме свързва с тая нашата България. Добре (Мирелла), да хората трябва да са малко по-добри не само тук, но и в целя свят, но за да стане нещо глобално, то все пак трябва да започне от някъде, а и ние българите от отзивчиви и добри приятели, познати, комшии.. сме станали егоистични, завистливи и подли същества...
    Да (Светлана Караколева) може би това е слаб момент, но и момент в който изказвам гражданското си отношение с/у "политиката" и лъжите в БГ...
  • Не се притеснявай, Ц. Не само България е малка, но и светът е малък. Планетата е станала тясна и достъпна за всички. Няма значение къде ще отидеш днес или утре.Качваш се на самолета и след няколко часа си в Америка или Австралия. Естествено и нормално е, че постепенно националностите се размиват, защото има голямо движение на населението във всички посоки и доминират по-многобройните и технологични култури. Важното е да се запази планетата Земя. Вече тя е нашата родина.
  • Намирам есето ти за малко наивно и дори не бих го причислила към раздел "есета". В първите два абзаца говориш за това, което по-скоро би те накарало да се махнеш от България, и дори се замислих дали не си изпуснала едно "не" в заглавието - за да пише "страната, в която НЕ искам да живея". Смятам за глупаво да оставаш там, където са живели/починали родителите ти. А хората имат нужда да са по-добри в целия свят, не само в България.
    Общо взето ми се струва, че има много глупост в тези разсъждения.
  • Как разбирате своята позиция като "човек на новото време"-това е най-слабия момент в есето Ви, :искам-зная-мога-правя...живея: нещо такова може би?
    С уважение и пожелание за много успехи!
Предложения
: ??:??