21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока престъпност и огромна корупция. Защо да останем тук?
България е страна със славно минало и богата история. Може би трябва да започна с това, но аз съм тийнейджър като всички други и не ме интересува особено каква е била България преди мен, защото аз живея тук и сега и трябва да реша дали искам да е така и занапред. Да, „златен век”, България на три морета и прочие, и прочие, но днес България е една шепа земя, от чиято история почти всичко е забравено или по-точно патриотът в нас спи...
Аз съм човек на новото време, дързък и смел като предците си и не се свеня да кажа, че историята е курва – всеки си я наглася както му е удобна. Веднъж османски иго, друг път османско владичество, веднъж Русия ни е помогнала да се освободим, друг път и тя е искала да ни пороби, но ровейки се и нагласяйки историята не усещаме, че ни поробва един друг свят, който бавно налага езика си и ни заличава. Английски, немски език, чужди страни примамващи ни с обещания и лъжливи очаквания за това, което ни предлагат те. Всеки българин, работещ в чужбина, малко или много изопачава истината за живота извън родината. За парите, за лукса, за идеалното в неидеалния свят...
Да, ние живеем в една разпадаща се страна, в която единствената власт – медиите говорят истината и която ние младите все още крепим.
Въпреки всичко, аз искам да живея в тая „земя като една човешка длан”, защото вярвам, че доброто тук е малко повече от злобата и омразата, която блика от нас – хората, защото вярвам, че ако ние сме малко по-добри един към друг, ще живеем в една малко по-добра България. Аз искам да остана тук, за да сътворя нова история, по-истинска от измислящата се и по-добра от забравящата се. Искам да остана тук, защото в тая шепа България е любовта ми, гробът на баща ми и жената дарила ми живот!
© Цвети Всички права запазени