Мразя очите ти. Мразя тези разширени зеници, този мътен поглед. Мразя неговата зареяност и отчаяност. Мразя мъката и детската наивност, криещи се в него...
Защо го направи? Защо? Какво ти лиспваше, кажи ми?!! Кой те подтикна, кой? Кажи ми и ще го убия!!Кажи ми, защото ще полудея! Кажи каквото и  да е!Кажи ми името си... не можеш, нали? Не помниш и него... Ти се изгуби, ти се забрави, забрави и мен и всички... В мига, в който прободе младата си кожа с острата спринцовка, ти се заличи като човек. Не можех да го понеса. Не можех да понеса слабостта ти, не можех да повярвам, че човека, който ме обичаше с цялата си душа, днес е без душа. Не можех да понеса липсата ти, защото, макра и тялом до мен, духом ти беше другаде. Беше в измислени красиви пространства, в щастливи измерения... И там беше цар! Да, там ти беше такъв. И избра дабъдеш първи сред врабците, вмсето последен сред орлите... избра си този живот и остана ниско, долу. Заточен, тъпчещ на едно място, изоставен...
А прдължаваше да ми говориш, че ме обичаш, че живееш заради мен, че не можеш без мен... Господи, какви лъжи! Как, кажи ми, да ти повярвам, че ме обичаш? Ако ме обичаше нямаше да ми причиняваш това. Защото ти не знаеш какво изптивах всеки път, когато бяхме на кафе и ти просто се навеждаше над масата и  поглъщаше белия прах. Не знаеш колко ми стръваше да усещам миризмата на поредния изпушен масур по тялото ти. Не знаеш, че предпочитах да усещам женски парфюм, вместо това. Ти изобщо замислял ли си се какво изпитах когато те видях сринат до една стена... Не можа да ме познаеш. Смееше се непрекъснато и толкова тъжно... Това беше най-тъжния смях на света. И от него ме болеше мого повече отколкото от сълзите ти.
Взирах се в теб, опитвах да те разбера, бях неотлъчно до теб, но... в последствие отровата започна да ме измества от съзнанието ти.
Ти ме забрави... Ти унищожи всяко твое чувство. Ти стана като камък - каквото и да ти сторят не ти пукаше. Важното беше само да се НАДРУСАШ!ДА, знам, звучи грозно, грозно и болезнено.
Но чуй ме сега, Обич моя, чуй ме и запомни!! Ти ме захвърли, но аз знам, че все още ме обичаш. А и аз те обичам. И няма да ти позволя да се съсипеш. Ще избистря съзнанието ти, ще прочистя душата ти, ще ти дам крила. И не измислени, не въображаеми, а истински. Ще те направя много щастлив, ти само ми повярвай! Ще избистря тези зелени очи и ще ги заобичам... така, както никога досега. А от теб очаквам само сила и смелост... да продължиш с мен, не с отровата, да захвърлиш спринцовката и да ме прибереш обратно в сърцето си. Защото аз те обичам, обичам те, Любов моя, и никога повече няма да си позволя да те наблюдавам как агонизараш в ръцете ми!!! Никога!!!! Защото оттук нататък в моите ръце ще бъде Щастливото ти сърце... ти само ми повярвай и си кажи: "НАПРЕД!!!"