9.06.2006 г., 21:25 ч.
Ценностите и изкушенията на нашето време
11271
0
2
3 мин за четене
Ценностите и изушенията а нашето време- два свята, двете лица на реалността, двете равнини на живота, преплитащи се една в друга сякаш не могат да съшествуват сами. Опровергавайки се непрекъснато, ракриват различните гледни точки на обърканото ни съвремие и поствят всеки един от нас пред прага на собствената му същност.
Ценностите и изкушенията на нашето време...и много, и малко, и близки, и далечни. Вървящи ръка за ръка, сякаш нишката на времето ще ги раздели, те живеят непрекъснато в нас и всекидневно ни поставят пред избора, пред разумното и неразумното, пред висшите идеали и омагьсания свят на забавлението. Извикват в нас желания, мечти, стремежи, копнежи, като правят избора още по- труден. Сложността идва от противоречивостта на човешката същност, която търси да намери себе си в забързания кръговрат на "нашето съвремие".
Алеко е казал "Различни хора, различни идеали" и това звучи актуално в новото време. Спрямо личността си хората правят разликата между ценностите и изкушенията и решават на кое да се отдадат...В днешния модерен и развиващ се свят сме заобиколени от най- различни изкушения, обвити в бляскавата обвивка на примамливите възможности. От всеки ъгъл и пресечка те сякаш крещят в лицата ни своите предложения, усмихват се широко и ласкаво, мамят ни. И ако вътре в нас не се обади гласът на разума и не напомни за ценностите, принципите и важността на целите, можем да станем жертва на необмисленото поддаване на цветовете и различните видове изкушения.А те са безкрайни, като омагьосан кръг от удоволствия. И в един момент хората забравят накъде са тръгнали, забравят ценностите си, забравят себе си и не могат да спрат.
Но дали само изкушенията предлагат възможности и дали човек не се подмамва по лъскавото като не вижда същността на нещата. Да, може би наистина е заслепен и животът му се превръща в безмислен. Подвластен на собствения си захир, пропуска важни и съществени моменти от съществуването си, потъпква ценностите. А всъщност те са тези, които са възраждали погубеното от пепелта. Те са давали упование и сила и са били двигател на личностното развитие. Те са запазвали човешкото в най-тежките и съдбоносни моменти и са мерило именно за него. Нима не е вярно, че ценностите правят човека човек? Нима много хора, поддали се на изкушенията не са продали именно онази частица от себе си, която им вдъхва увереност и вяра в целите? Животът е казал верния отговор. Макар да вървят неизменно заедно, ценностите и изкушенията са взаимно изключващи се. Единствено човек, който е напълно наясно с това, към което се стреми, може да ги съчетае, без да загуби и без да се загуби. Непреходни и вечни, те обуславят двете противоположни начала на един и същ избор- изборът за живота. И все пак от човек зависи кое ще избере, на него се пада трудността, но този път няма право да втори дубъл. Направена веднъж, грешката не би могла да се изтрие, защото в живота няма чернова, а и да имаше, той е твърде кратък, за да можем да я препишем без грешките.
Ценностите и изкушенията- предизвикателствата на новото време, предизвикателствата на модерния човек. Макар да съществува сентенцията, че човек се учи от грешките си, съвременните човеци продължават да повтарят миналите си грешки безразсъдно, желаещи колкото се може по-скоро да опитат от всяко едно изкушение, страхувайки се, че няма да им остане време за всички. И сякаш ценностите пропадат и биват забравяни с уговорката, че по-късно пак ще се върнат към тях. Резултатът се оказва пагубен, защото младият човек открива "ценното" в изкушенията и поема по наклонената плоскост на елементарното, без да е определил и без да си е дал сметка дали това, което има и е постигнал, е достойно и дали това, към което се стреми, е наистина необходимо. Осъзнава тази истина за избора твърде късно, когато вече е необратимо и му остава единствено да въздъхне. Това е цената на "ценните" изкушения и на новото време...
Ценности и изкушения- два свята, двете лица на реалността, двете равнини на живота, заплетени в гатанката на човешкия избор, И ако успеем да я разрешим и да намерим верния отговор, то значи сме прекрачили прага на собствената ни същност!
Ценностите и изкушенията на нашето време...и много, и малко, и близки, и далечни. Вървящи ръка за ръка, сякаш нишката на времето ще ги раздели, те живеят непрекъснато в нас и всекидневно ни поставят пред избора, пред разумното и неразумното, пред висшите идеали и омагьсания свят на забавлението. Извикват в нас желания, мечти, стремежи, копнежи, като правят избора още по- труден. Сложността идва от противоречивостта на човешката същност, която търси да намери себе си в забързания кръговрат на "нашето съвремие".
Алеко е казал "Различни хора, различни идеали" и това звучи актуално в новото време. Спрямо личността си хората правят разликата между ценностите и изкушенията и решават на кое да се отдадат...В днешния модерен и развиващ се свят сме заобиколени от най- различни изкушения, обвити в бляскавата обвивка на примамливите възможности. От всеки ъгъл и пресечка те сякаш крещят в лицата ни своите предложения, усмихват се широко и ласкаво, мамят ни. И ако вътре в нас не се обади гласът на разума и не напомни за ценностите, принципите и важността на целите, можем да станем жертва на необмисленото поддаване на цветовете и различните видове изкушения.А те са безкрайни, като омагьосан кръг от удоволствия. И в един момент хората забравят накъде са тръгнали, забравят ценностите си, забравят себе си и не могат да спрат.
Но дали само изкушенията предлагат възможности и дали човек не се подмамва по лъскавото като не вижда същността на нещата. Да, може би наистина е заслепен и животът му се превръща в безмислен. Подвластен на собствения си захир, пропуска важни и съществени моменти от съществуването си, потъпква ценностите. А всъщност те са тези, които са възраждали погубеното от пепелта. Те са давали упование и сила и са били двигател на личностното развитие. Те са запазвали човешкото в най-тежките и съдбоносни моменти и са мерило именно за него. Нима не е вярно, че ценностите правят човека човек? Нима много хора, поддали се на изкушенията не са продали именно онази частица от себе си, която им вдъхва увереност и вяра в целите? Животът е казал верния отговор. Макар да вървят неизменно заедно, ценностите и изкушенията са взаимно изключващи се. Единствено човек, който е напълно наясно с това, към което се стреми, може да ги съчетае, без да загуби и без да се загуби. Непреходни и вечни, те обуславят двете противоположни начала на един и същ избор- изборът за живота. И все пак от човек зависи кое ще избере, на него се пада трудността, но този път няма право да втори дубъл. Направена веднъж, грешката не би могла да се изтрие, защото в живота няма чернова, а и да имаше, той е твърде кратък, за да можем да я препишем без грешките.
Ценностите и изкушенията- предизвикателствата на новото време, предизвикателствата на модерния човек. Макар да съществува сентенцията, че човек се учи от грешките си, съвременните човеци продължават да повтарят миналите си грешки безразсъдно, желаещи колкото се може по-скоро да опитат от всяко едно изкушение, страхувайки се, че няма да им остане време за всички. И сякаш ценностите пропадат и биват забравяни с уговорката, че по-късно пак ще се върнат към тях. Резултатът се оказва пагубен, защото младият човек открива "ценното" в изкушенията и поема по наклонената плоскост на елементарното, без да е определил и без да си е дал сметка дали това, което има и е постигнал, е достойно и дали това, към което се стреми, е наистина необходимо. Осъзнава тази истина за избора твърде късно, когато вече е необратимо и му остава единствено да въздъхне. Това е цената на "ценните" изкушения и на новото време...
Ценности и изкушения- два свята, двете лица на реалността, двете равнини на живота, заплетени в гатанката на човешкия избор, И ако успеем да я разрешим и да намерим верния отговор, то значи сме прекрачили прага на собствената ни същност!
© Елира Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Есето е страхотно.Браво на теб.Въобще не е дълго.Страхотно е
-
едно от есетата ми с леко дълъг формат, но се надявам това да не попречи на четето му
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
