Chat-room-ът - близките далечни

  Ако предмодерните общества са се интересували от природата като нещо, което може да бъде опознато и усвоено, днес - в модерното ни общество, глобализацията избута природата някъде далеч. А учени и политици започнаха да говорят за икономическа, технологическа глобализация, осигуряваща интензивно и безпрепятствено общуване в света на Homo sapiens.

  В един момент някой се усеща, че човечеството по този начин, като единно действащо, унищожава дадената му природна благодат, и само едно кликване на компютърната мишка ангажира хиляди хора с идеята да съхраним това богатство.

  Но в същото време само едно кликване на компютърната мишка напомня на индивида, че съществува и друга истинска ценност - връзката на Човек с Човека. Няма личност, която да е като остров, сама за себе си, всеки е част от материк, част от сушата. За съжаление той не може сам да избира тази суша.

  Ти живееш в колектив и трябва да придобиеш образа на рационално същество, подчинено на обществените очаквания и установените в съответствие с тях публични норми. Но това те смазва, общуването с лилипути деформира гръбнака ти.

  И ето къде е мястото на chat-room-а - мястото за среща на виртуалното на много хора, които иначе са съвсем реални. Тук можеш да чертаеш границата между себе си и другите, да отместваш пределите на собствената си територия. Тук губиш своята самоличност - зад образа на момче може да стои човек в напреднала възраст, зад момиче да се крие осемнадесетгодишен млад човек, но ти не губиш своята душа, характер, личност. Сам решаваш пред кого да се разкриеш, а и думите са лесно изразно средство, когато знаеш какво искаш и какво търсиш.

  В  chat-room-а  другите са толкова истински, колкото и ти самият. Всички са само във виртуалното пространство и въпреки географски далечни - те са близки по душа.

  А далечният може да се окаже толкова близък, че да дойде мигъг, в който разбираш, че си открил онзи - истинския, който искаш да бъде до теб, да ти бъде приятел - близък, макар и далеч. А като го откриеш, ти е все едно какъв е той, какъв пол, цвят на кожа, възраст. Той е просто близкият далечен.

  Дали chat-room-ът  няма да помогне да се осъществи призивът на Жан-Жак Русо - да се преоткрие непокварената от социалните институции автентична природа на човека?