„ Човек безгрешен аз не съм видял,

пред него да пълзиме на колене,

все търсиме под ноктите му кал

за да замажем света на гения..."

    Слав Хр. Караславов

      Ако кажа, че съм непоклатима като дъба или гранита, ще излъжа, защото има моменти, когато правилният начин е да отстъпиш крачка назад, за да можеш да продължиш пътя напред. Така животът става по-труден и по-скучен, макар че се превръщаш в силен човек, който знае какво и как иска и постига своето на всяка цена. Това мога да взема като характеристика от тях - упоритост и непреклонност. Лошото наистина е да паднеш от трона си, но това става чак когато неусетно си се променил с възгордяване от постигането на всичко или със загубата на вяра и постоянните неуспехи.
         Ако кажа, че съм като водата, пак няма да бъда точен. Животът е труден и човек трябва да може да се променя и приспособява, защото иначе ще стане слаб в тази постоянно променяща се среда - животът и пътят му ще бъдат много трудни, дори невъзможни. Силните винаги са били онези, които могат да бъдат различни, които могат да си пробият път през всичките по-"твърди" и по-силни от тях хора, но същевременно са склонни и да ги заобиколят. Има неща, които не можеш да победиш, независимо колко силен си, тогава трябва да бъдеш хитър и да можеш да намериш нов път, да не се отказваш и да виждаш надежда в края на тунела, защото такава винаги има. Бих взел "спускането по течението", гъвкавостта и сбособността за приспособяване. Лошото тук е да не търсиш винаги грешките на другите, не виждайки своите, защото „ лесно е да виждаш чуждите грешки, трудно е да виждаш своите...".

       Ако пък реша да се представя като тревата, която винаги се прекланя пред по-силните, ще се отдалеча много от същността си. Да цениш толкова много всичко свое, че да си готов всеки ден да бъдеш тъпкан и да признаваш чужди грешки - това е живот за страхливци, чийто мечти никога няма да станат реалност. Бих искал тяхното търпение и способност да приемат всички удари спокойно и хладнокръвно.
Е, разгледах трите възможности, не мога да кажа, че спадам към някоя от тях, защото аз като всички съм уникална и единствена и го знам. Трябва да се чувстваме, да сме част от група, но да знаем, че можем всичко, стига да го поискаме и да гледаме напред.

       В живота винаги има по-силни и по-слаби бури, които малко или много прекършват части от нас, осъзнато или не, ние се променяме и развиваме. Мога да кажа за мен самата, че оцелявам в зависимост от бурята, която ме връхлита, може би най-точното определение от посочените е като тревата, но не се спирам пред леките бури, напротив - просто изчаквам малко по-подходящ момент, за да продължа напред. Мисля, че колкото и да е тежко, човек винаги трябва да намира в себе си сили, за да продължи.

Израстването е процес на непрекъснато експериментиране,
серия от проби, грешки и временни победи.
    Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.
    Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда.

"Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо."

Елизабет Кюблер-Рос.

• Всеки човек сам гради своята реалност.
• Всеки притежава авторското право.