Човек се ражда свободен,

а навсякъде е в окови.                                                                                                                                  Фр. Волтер

Философско есе

Всеки човек се ражда свободен. Той е свободен в своите мисли, разсъждения и решения. Свободен е да бъде себе си, да прави това, което обича. Човек сам определя живота си и пътя, който да извърви. Това е негово лично, неоспоримо и неприкосновено право. Но на въпросния човек му се поставят и едни обществени окови, от които е невъзможно да избяга. Смятам, че точно тогава е възможно човек да се чувства не дотам свободен. Но самата дума свобода може да бъде разглеждана в две направления.

Всяка човешка личност на този свят притежава права и задължения, които са неизменна част от живота на хората. Те трябва да спазват обществени и държавни норми. Когато личността знае, че е задължена да се съобразява с тези норми не чувства свободата в пълния смисъл на думата. Тя се чувства притисната от общество, задължения и правни норми. Френският писател и философ Волтер казва, че: "Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде." Според мен с този си цитат Волтер се опитва да ни обясня, че човешкият живот е такъв, какъвто ти сам си го сътвориш. Защото е ясно, че в него не присъства само доброто, красивото и приятните мигове. Това съвсем не е така, но ако всички хора започнат да гледат негативно на своя живот, то тогава ще пропуснат всички прекрасни мигове в него. Точно тези мигове, в които човек се чувства истински щастлив и свободен. Аз съм на мнение, че ние - хората трябва да живеем точно за тези истински мигове на щастие и удовлетвореност.

Съществува и един друг вид свобода и тя е душевната. Човешката душа притежава съвест, която слага норми на мислите, чувствата и постъпките. Мисля, че съвестта е нашият вътрешен глас, възпиращ ни може би понякога и от най-големите ни грешки и следователно падения в живота ни. Тя ни дава напътствия за това кое е правилно и кое грешно. Държи ни отговорни пред нас самите. Будната ни съвест ни помага да останем отговорни пред решенията, които сме предприели и постъпките, които сме направили. Съвестта ни помага да останем хора. Много често чуваме разсъжденията, че хората трябва първо да чувстват със сърцето си и след това да мислят със своя разум, защото сърцето знае най-добре. Аз също съм на мнението, че последвани от сърцето, хората могат да преживеят едни от най-хубавите си мигове в живота и да се почувстват свободни. Да, но понякога трябва да се вслушаме и в нашия разум и нашето вътрешно аз - съвестта, за да се предпазим от грешките, които могат да ни сполетят. Тоест в този случай отново си поставяме собствени житейски рамки, но вярвам, че тогава те са за добро.

Всеки човек притежава своите права и задължения. В този смисъл той е толкова свободен, колкото и не е. Свободата е едно от най-ценните човешки блага, което никой няма да даде на готово. Цели народа са се борили с години да извоюват своята свобода, защото тя е ценност, принадлежаща на всеки. Свободата е ценност, която трябва да бъде пазена. Тя е пространствена изява на свободните човешки решения и воля.