Светът се развива с изключително бързи темпове. Ние сме произлезли от природата и живеем чрез нея. Чрез природните ресурси ние дишаме, градим фирми, предприятия, икономики, индустриален свят. Те са незаменими източници, чрез които съществуваме. И докато светът еволюира - природната среда страда, търпи огромни загуби и промени. Тя е дълбоко наранявана от човешката раса, от собствените си деца. Нейната болка се изразява постоянно чрез бедствия и природни стихии, които от своя страна отнемат човешки животи. Така се получава един кръговрат, в който хората и природата воюват за свобода и живот.

    Антропогенното влияние на човека върху природата е пагубно. Страшното е, че е пагубно не само за самата природа, а и за самите нас. Индустриалният свят, в който живеем, всеки ден увеличава вредата си върху природата, аналогично и вурху нас. А не сме ли ние тези, които създадоха този индустриален облик и които го поддържат и развиват? Означава ли това, че сами вървим срещу себе си в заблуда, че прогресираме, а всъщност се самоубиваме бавно? За щастие този процес на самоунищожение все още може да се забави, но не и да се спре. Науката е напреднала до такава степен, че е намерила начин природните ресурси да се пестят, дори да се възобновяват. Това удивително откритие би ни подарило години живот, стига да съумеем да го прилагаме. Това е възможно ако изхвърляме отпадъците си разделно например, също така като се парфюмираме да обръщаме внимание, дали този разтвор вреди на озоновия слой или като си изхвърляме боклуците през прозореца на автомобила да се запитаме, дали този отпадък е органичен или неорганичен и какъв риск крие при разграждането си в почвата. За целта обаче ние трябва не само да знаем за този глобален проблем, но и да го обмислим и разберем. Ако всички осъзнаем каква опасна борба за живот водим, мисля, че тези дребни неща няма да ни затрудняват. Колкото пò глобализираме тази практика, толкова по-голям ще е положителният резултат. Вследствие на емисиите въглероден диоксид във въздуха, глобалното затопляне се превръща в сериозна заплаха за нас. То води до огромни и понякога фатални проблеми в климата - повишение на температурите, което води до топене на ледниците и снежните покривки, вследствие на което пък чувствително се покачва нивото на водите в световния океан. Прогнозите сочат, че след време милионни градове ще потънат. Всяка година с покачването на температурата на океана се образуват нови урагани, които отнемат живота на хиляди души и правят щети за милиарди долари. Вследствие на антропогенната дейност изчезват огромни площи с естествена растителност и много биологични видове. Дали това ще доведе един ден до изчезване на човешкия вид? Фактите са плашещи, но ние сме виновни за тяхното съществуване. Ние първи започнахме тази война и ние трябва да я спрем,  за да оцелеем.

    Природата е дива, красива, величествена, тайнствена, но и много опасна, ако я предизвикаме. А ние го правим стотици години наред. Чак в последните години човечеството започна да си дава сметка за вредата, която оказваме върху нея и въпреки зловещите доказателства, които ни праща природата,  ние продължаваме да вървим срещу нея, срещу единствения ни източник на живот. Нека да се обединим в защита на природата и да ù обявим мир, защото само от нас зависи дали след 50 или 150 години ще дойде краят на човешката раса.