"Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови"*
В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което пожелае, не може да постигне всички цели, които си поставя... Не само защото другите ограничават свободата на действията му. Понякога той сам се оковава във вериги.
Има два вида свобода - свобода на тялото и свобода на духа. Чудя се коя от тях е по-важна? В миналото несъмнено свободата на духа е била на първо място. Но сега, в 21век, за какво ти е духовно извисяване, щом не можеш да изхранваш семейството си? Чудя се и кое е по-лошо: да прекараш целия си живот между четири стени или да си "свободен", но да не можеш да сбъднеш мечтите си?
Векове наред хората са воювали, били са поробвани и са възставали в името на свободата си. Самите ние сме ярък пример за това как копнежът за свобода окрилява душите и дава сили за нова борба. Три века Византийско владичество и пет века Османско иго... и сме запазили вярата, езика и обичаите си, запазили сме се като нация в името на свободата. Но колкото и да се връщаме назад към миналото, не можем да променим положението, в което се намираме и обществото, в което живеем. "Правилата са създадени, за да се спазват." - не се сещам за по-ярък пример, описващ обществото на 21 век. Обградени сме от закони, правила, норми, забрани. Навсякъде ни казват какво можем да правим и какво не можем.
Човек са ражда свободен. Той притежава живота си и може да прави каквото си поиска с него, може да стане какъвто пожелае. Но сбъдването на мечтите му зависи от останалите. А те слагат окови...
Човек се стреми да се издигне в обществото. Стреми се да изпъкне сред другите с нови идеи и предложения. Но за да блесне, той зависи от мнението на останалите. А те слагат окови...
Познавам много тийнейджъри, които се оплакват от нормите, налагани им от родителите, и бързат да отлетят от родното гнездо. Познавам и такива, които вече са го направили и стремглаво са се впуснали в живота на възрастните. И в света, в който са мечтали за личната си свобода, те носят окови. Оковите на отговорността. Отговорност за себе си, за живота и прехраната си, отговорност за бъдещото си семейство. Бързайки да пораснат, те сами се оковават в оковите на реалността, където нещата не винаги стават така, както на нас ни се иска. "Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността."**
И все пак свободата е много широко понятие, особено в днешни дни. Всеки я разбира по различен начин и я открива на различно място. И превъртайки лентата няколко века назад, по времето, когато България е била под турско владичество; когато дедите ни са търпели обиди и лишения; когато са били мачкани и тъпкани и единствено мисълта за така желаната свобода е крепяла духа им. Няма как да не се запитам дали тяхната представа за свобода би съвпаднала с тази на някой модерен човек?
Ние, хората на 21век, живеем в общество, където все трябва да се съобразяваме с този над нас, да изпълняваме това, което ни се каже. И всички тези норми и забрани спъват мечтите ни, оковават умовете и душите ни. Защото се раждаме свободни, но цял живот сме в окови...
* Жан-Жак Русо
** Зигмунд Фройд
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени