14.03.2015 г., 11:37 ч.  

Чувствата... 

  Есета
3958 0 0
4 мин за четене

­­Чувствата във днешно време, се смятат за недостатък от повечето хора. Това да чувстваш по днешни стандарти е слабост. Главните чувства, които хората могат да изпитат са няколко: радост, тъга, любов, отчаяние, гняв, вина, приятелска обич, съпричастност, страх и още много други, за които в момента не се сещам, но нека кажем, че това е главното.  Незнайно защо е модерно да се държиш като робот, а и времето ме научи,че светът не търпи да чувстваш, ако го правиш – слаб си, ако плачеш и недай си Боже си мъж, трябва да бъдеш готов да понесеш реплики, които биха те накарали да потънеш вдън земя.

Главният виновник за превръщането на хората в безчувствени създания, са самите те. Всеки човек е различен и уникален , единственото, което му трябва е смелост, да изрази себе си, да спре да мисли пораженчески, да се разгърне, да обича, да дава, да чувства! Всъщност много хора избират по-лесния път, продиктуван от страха (едно от чувствата) и основната спирачка, избират да чувстват по зададена програма, както им налага обществото, защото „така е прието“ и „така е редно“, ако се опиташ да изградиш свое виждане или теория за живота тук на земята, дори за вселената, колкото и непонятна на нас хората да ни е все още... доста от тях ще те гледат като втрещени, не е изключено да се чуят реплики от рода на „ти не си добре“ или „слез на земята“ и друг род банализми и заучени фрази, да, дори критиките им към теб в този момент са заучени и повтарящи се като на запис.

 

Останали са чувства в тях, но те са главно: страх, отчаяние, разочарование, разхождайки се по улицата може да се депресираш, гледайки ги.. смазани, обезнадеждени, примирени... стоящи като сковани по спирките в града, гледащи в нищото с безизразни погледи. Това е може би от най-ужасяващите гледки, които могат да се видят, поне за мен.

 

Всъщност, от тези изброени от мен неща, тръгват и проблемите в отношенията между хората. Всичко се движи по шаблони, заучените „чувства“ не градят здрави, стабилни и искрени отношения. Те самите все едно не искат да изградят един свят, в който всеки дава, това което може най-добре и така да изградят един по-добър свят за всички. Цели човешки животи с целия си потенциал си отиват незабелязано, само остатъчната им светлина продължава да блести, за тези които я виждат, подобно на угаснала звезда... Отношенията между хората са главно три вида: отношения между приятели, познати и любовни такива. Във времето, в което живея в поне повечето случаи отношенията са неискрени и студени. В повечето случаи човек е „приятел“ с някой, само за да не е сам или за да използва конкретния човек. Малко са наистина искрените приятелства, които са основани на чиста обич към душата на другия, да го харесваш и уважаваш заради това, което е. Няма защо да изброявам какво става... лицемерие, подлост,  завист, неразбирателство, нежелание да мислиш за другия, като за теб самия, нежелание да направиш нещо хубаво просто ей така,за да видиш радостта в очите му, ако говоря в личен план съм благословен за това че имам такъв приятел, макар само аз да знам какъв прекрасен човек е...

 

Що се отнася до любовните такива... в тях трябва да има много голяма доза приятелство на първо място, взаимно разбиране на душата на другия, желание да се преживява добро и лошо заедно, да няма интриги, игри, недоверие. Ако се наблюдава отстрани може да се види колко малко хора са съумели да намерят човек, с който не просто да продължат поколението, а някой, който наистина ги ВИЖДА такива каквито са, ПРИЕМА ги и ги ОБИЧА заради това, което са. Около мен виждам неразбирателство, страдание, жестокост, болка, разбира се виждам и хубави неща, като например игра на деца пред блока, те поне успяват да посмекчат грозната картина, която сътворяват „възрастните“, със интригите, крясъците и грубостите един към друг. Смятам се за човек, който е запазил  детското в себе си и не смята да се променя, само защото по-голямата част от обществото не го харесва или разбира.

 

Това, с което ще завърша любовните отношения е че... трябва да се правят компромиси спрямо другия, да се ПОМНИ, какво ознава той или тя за теб, да не се карате за битовизми и маловажни неща, да споделяте „малки“ неща заедно, като изгрева, залеза, луната и звездите нощем, да мечтаете заедно. В днешно време е разпространена и късата памет, да, модерно е да не се помни какво си правил или казал на някой вчера, както извадка от любима моя песен: „Е нормално да не помня...“, в кръга на шегата, но не съвсем, защото музиката изразява положението на ценностната ни система, която в момента почти липсва, това е страшна равносметка.

 

Реплика като „еб*л съм го“ е широко разпространена, въпросният, който си го „еб*л“  може да е така наречения от теб най-добър приятел... или човек, с който сте повече от приятели... някак все едно стана модерно да не ни пука за другия, да се обвиняват хора, които изразяват себе си, които се опитват да намерят път през морето от бездушие, те са сочени с пръст и подминавани с пренебрежение, докато един ден не си отидат несподелили съкровището в сърцето си с друг.

 

07. 2013

© Дамян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??