Любовта... хмм... много обширно понятие. Мит ли е тя или е реалност... дали хората само са чували за нея или са успели и да я докоснат... това е една от неизчерпаемите теми на този свят. Лично според мен любовта съществува, но не се променя... но споделена любов поне за момента не съм чул да има. Според други любовта я има и се променя и има споделена любов... Какво всъщност е любовта. Това е сбор от хормони и подсъзнателното влечение към даден човек от противоположния или същия пол. Абсолютно съм против това, че момчето трябва да е точно 3 години по-голямо от момичето, с което ходи. Кой го е измислил това, нима не може да има любов, която не познава граници и години? Напротив - има... но просто повечето хора се боят от нея. Другото нещо, което не разбирам, е защо винаги момчетата трябва да казват първи на момичетата, че имат някакви чувства към тях и да се опитват да ги впечатлят по някакyв начин? Нима не може едно момиче да поеме инициативата, да отиде при дадено момче, което си е харесала и да му каже, че го харесва? Може, разбира се... въпросът е защо не го правят? Отговорът е много прост (естествено има и изключения) просто повечето момичета си мислят, аз му показах, че го харесвам, сега е негов ред, или най-прословутата реплика "ама той знаеше". Откъде знае? Казала ли си му го? Показала ли си с нещо повече от една лека усмивчица, че го харесваш? Има случаи (после в отделните подкатегории ще има едно разказче за това "вечната любов") в които перфектни двойки са си пропилявали живота, защото ги е било страх да кажат на половинката си, че я обичат. Момичета, осъзнайте се вече! Живеем в 21-век! Нима би Ви било приятно, ако беше както преди 100-тина години, когато родителите са казвали за кого ще се ожени дъщеря им преди още тя да се е родила? Можете да се обличате стилно и да се мислите за големите гъзарки, но когато Ви хареса едно момче, не бихте отишли при него да му кажете... така ли излиза? Че то по тази логика аз би трябвало да си умра сам. Има много момчета като мен, които ги е срам да отидат при дадено момиче и да прознесат простичките думи... - ОБИЧАМ ТЕ!... нима си мислите, че е толкова лесно? Тогава защо не пробвате да го направите? Тогава ще говорите по съвсем различен начин! Мога да Ви го гарантирам. Преди няколко вечери си седяхме с една приятелка и обсъждахме тази тема и тя ми каза "аз много го харесвах, а той мен - не!" Попитах я едно просто въпросче "А ти каза ли му, че го харесваш?" и както винаги последва най-простия отговор "НЕ", ами много се извинявам... но с цялото ми уважение... Ванга умря! Нима си мислите, че можем да четем мисли... или знаем какво ви се върти в главата? Няма шанс. Но тя каза също така едно много хубаво допълнение:

- Преди време индианците никога не били виждали кораб. Когато Колумб минавал покрай острова с неговия кораб, те дефакто не са го виждали, защото не знаели какво е това кораб... дори и да го видят, те няма да знаят, че са видели кораб... Но, не щеш ли, един ден вождът седнал на брега и се загледал в морето... гледал... гледал и най-накрая видял, че вълните започнали да се увеличават, но не излизал вятър. Той се зачудил защо се получава така и започнал всеки ден да се вглежда в морето... най-накрая видял нещо, което се носело по вълните, но не било риба, нито пък потъвало. Тогава те разбрали за същестуването на корабите.

Същата история е и с любовта. Тя може да е минавала безброй пъти покрай нас, но ние като не знаем какво е, като не сме я докосвали, или дори си нямаме бегла представа какво е, как можем да кажем, че сме били влюбени, че сме влюбени, или че ще се влюбим ? Някой някога си е казал, че когато се влюбиш, започва да ти се гади, стомаха ти става на топка, говориш несвързано пред човека, в когото си се влюбил, изчервяваш се, ставаш по-суетен/на... А той откъде знае? Нима той е докоснал любовта, нима с взирането в едно момиче/момче е успял да опознае любовта и да я разбере? Няма шанс!!! Докато някой не дойде при мен и да ми каже "Аз опознах любовта" или "аз видях любовта и разбрах какво е тя" за мен тя ще си остане само мит!!!