Бях на минералните извори в нашия град. Има  минерална вода, която блика по протежението на реката, на мястото, където са минералните извори. През последните дни реката спадна. И на доста места се оформиха водоемчета, от които блика минерална вода. Бях си направил нещо като малко коритце, в което се бях потопил, наслаждавайки се на хубавото време и на приятното усещане на топлата вода. На около два метра от мен имаше нещо като по-голямо коритце за повече хора. Обаче, то не беше хубаво укрепено и водата от реката се размиваше с минералната. В резултат се получаваше хладка вода. Лежах си в моето коритце, когато дойдоха една жена и малко момче. Те се настаниха във съседното коритце. Но ми стана явно, че водата не им доставяше удоволствие, поради ниската си температура. И в този момент, в мен се породи онова интуитивно усещане, което винаги казва - сега трябва да действаш, както ти казвам. И винаги знам, че ако го последвам, ще се случи нещо добро. То ми казваше да отида и да укрепя коритото на съседния извор, така че реката да не влиза в него и да остане само чиста минерална вода, за да могат жената и детето да се къпят в него. Подчиних се. Започнах да правя нещо като дига, така че реката вече да не влиза вътре в извора. Ето я и най-приятната част. Изведнъж, от един от по-далечните извори дойдоха седем момчета, които се включиха в работата с такова усърдие, че ахнах. Не бях ги молил за това. Те просто решиха да извършат малко безкористен труд, поради незнайна причина. И в този момент ми проблесна нещо много важно. Ние можем да бъдем пример за останалите хора. Не е нужно да подтикваме някой насила да направи нещо. Достатъчно е да следваме интуицията и вдъхновението си. В този момент на вдъхновено действие ние се превръщаме в магнити на Доброто, които  служат за вдъхновение на тези около нас. Аз не съм искал помощта на тези момчета, просто исках да извърша това, което ми носеше радост - да помогна на някого от сърце. Но ето това, което ми се върна, беше много по-голямо от това, което извърших. Жената ми изказа благодарност, което ми беше приятно. Момчета се вдъхновиха от примера ми и се потрудиха с ентусиазъм, което беше удивително приятно. Хрумна ми прозрението, за това, че ние можем да бъдем вдъхновяващи примери. Пиша тази историйка и усещането е много мило, и радостта от добрата постъпка. Към нас се връща точно това, от което сме дали, само че умножено. Така че, е по-разумно да даваме от сърце и с любов.