Да  губиш времето си означава да се самоубиваш постепенно

    Времето е едно от най-ценните неща, които човек притежава на този свят. И като всяко ценно нещо, то никога не стига.Затова е изключително важно как ние - хората, ще го оползотворим и как ще направим така, че да не го пропиляваме за излишни и незначителни действия.

    Животът на всеки човек се дели на две основни части - телесен и душевен. Всеки знае и може да поддържа телесния си живот, но малцина са тези, които успяват с всяка своя стъпка да разпалват все повече и повече пламъка на душевния си живот. А няма нищо, което да го поддържа по-добре от стойностните действия. Когато човек губи времето си с недостойни постъпки или с ненужно изречени думи, бавно и постепенно „убива" душата си, разрушава моралните си ценности.

    Светът, в който живеем днес, коренно се различава от този, в който са живяли нашите прадеди. Животът на съвременния човек е устроен по много по-различен начин. Сякаш времето се е смалило и притиска всеки от нас в „желязната" си прегръдка. Ангажиментите, които имат хората ежедневно, растат, стават все повече. А времето   става все по-малко и по-малко и не стига на никого. Всеки бърза на някъде и сякаш никога не стига навреме. В това забързано и напрегнато ежедневие, покрай всичките ангажименти и проблеми, хората забравят много значими неща - забравят смисъла на своето съществуване, моралните си ценности и идеали. Забравят какво значи да се държиш човешки. Пренебрегват най-важните неща в живота си - действията, с които се „хранят" душите им. А без своята „храна" те постепенно загиват.

    Много хора в днешното общество губят времето си с честото изричане на злобни подмятания по адрес на познати, роднини, а дори и на хора, които не познават. Все повече стават тези, които съсипват цели репутации само с няколко изречения, казани не на място. Клюките и безпочвените слухове стават ежедневно занимание на прекалено много хора по света, превръщат се в тяхна основна цел. А дали дейности от този род могат въобще да се нарекат морални? Хората, изричащи с повод и без повод всякакви недостойни и злобни думи, не подозират как губят времето си с неща, които не подобряват ничий живот, не правят никого щастлив, не осъзнават, че по този начин постепенно погубват душите си, а с това - и самите себе си.

    Напоследък все повече хора се проявяват с кражба, насилие, а в най-лошия случай - дори с убийство. Дали защото животът ги е направил такива, дали защото са били малтретирани, бити или пренебрегвани, те до такава степен потъпкват всички възможни морални и духовни ценности, че в един момент сами изричат „смъртната присъда" на своята душа. Същите тези хора губят времето си с потресаващо-грозни и недостойни действия и с това обричат душите си на сигурна гибел. Вместо да покажат на света другата, различната, добрата страна на самите тях, вместо да направят нещо значимо - да помогнат, да направят добро, те постепенно убиват най-важната част от живота си - своята душа.

    Ежедневно човек извършва стотици дейности - ходи на работа, грижи се за жилището си, решава проблеми, а понякога и си създава такива. И покрай целия този забързан ритъм той забравя истинската значимост на действията си. Някой от нас замислял ли се е някога за настроението, което ще предизвика една усмивка от любим човек в края на деня, в който просто не ни е вървяло? Или пък за ефекта, който ще има едно просто „здравей" от непознат на улицата? Има ли смисъл да губим времето си в злобни подмятания зад гърба на другите, вместо да отидем и да кажем на любимия си приятел „обичам те"? Тези, наглед прости, действия правят деня ни малко по-хубав, по-светъл, по-щастлив и карат хората, които са го променили чрез тези постъпки, да се чувстват значими. И именно тези хора „разпалват"още повече онзи свой пламък, поддържащ душите ни живи, и подхранван от най-пълноценната „храна"- доброто. Дори в целия си ден да си направил само едно от тези „простички" неща, ти не си загубил времето си напразно! И бъди сигурен - твоята душа ще живее вечно!