Да ме обичаш - Нещо невъзможно!
За теб, този, който не успя да ме оцени. Може би някога ще осъзнаеш това, което изгуби.
Исках да ти призная толкова неща, но така и не ми достигна смелост. Клетката, в която беше заключено сърцето ми, ставаше все по-тясна, а пътят навън беше утопия. Нарочно или не, нямах и желание да изляза от душевния затвор, обхванал душата ми. Терзанията и сълзите бяха всичко онова, което имах сили да направя. Изричах думи, но само на ум. Устните ми никога не се престрашиха да кажат това, което искат. Виждах как бавно и сигурно пропадам, но нямах и желание да спра. Гледах надолу към пропастта с желанието да се озова там... уви, не успях. Трудна беше единствено мисълта за раздяла, макар и мислена. Страхът да не изгубя и малкото, което притежавам, бе в състояние да убие всяка частица сила, която получавах. Научих се да живея с болката, тя е това, което ме крепи в началото и края на деня да продължа нататък. Знам, че надеждата в сърцето никога няма да угасне. Пламъкът на любовта винаги ще е някъде там, стаен и чакаш теб, знаещ, че ти никога няма да дойдеш, надяващ се и уморен от случващото се...
Сигурна съм, че ти едва ли някога би разбрал това, което чувствам към теб. То не може да се обясни нито с думи, нито с жестове. Отиде си от мен и желанието да го осъзнаеш, просто защото знам, че няма смисъл от опити. Сама съм с болката от любовта и знам, че ще остана така. Случващото се е поредният прощален подарък, който ми изпраща любовта, а аз отново не разбрах кога е най-подходящия момент да го отворя...
Момичета, Жени, не оставяйте хората, които Ви обичат, да си отидат. Ще съжалявате цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
.. гледай напред! Прегръдки!
