Какво всъщност представлява любовта? Дали тя е чувството, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се научаваме да изпитаме?Някои казват, че любошта е болка, други - че означава да имаш целия свят, но да искаш само един човек. Трети твърдят други клишета, които всички ние сме чували и не оспорваме. И всички те са прави, защото няма точно определение за нея, тя не е наука, която можеш да изучаваш, нито книга, която можеш да прочетеш, любовта е нещо много по-силно от обикновеното привличане между хората, тя е чувство, което не можеш да разбереш преди да го почувстваш и да надмогнеш собствения си егоизъм.
  Вианги, когато мислим за любов, стигаме до един момент, в който се питаме какшо всъщност означава тя и какви са чувствата, които тя носи. Предаността и всеотдайността, грижата и разбирането към другия поставят началото на един нов живот, живот, в който няма тъга, нито болка. Чрез тази нова същност човек се чувства щастлив, чувства се защитен  и сигурен, ето защо човек трябва да се бори за любовта, за да не изгуби смисъла си за живот.
  Според Джек Лондон: "Всичко в света е ограничено, освен любовта." Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка - любовта. Тя мове да бъде драматична, трагична и възвишена, плаха и жизнерадостна. Любошта може да надвиши смъртта, да победи всяко зло, да ти даде криле и да те пренесе в света на чудесата. Колкото повече препятствия преодолее, толкова по-силна и истинска става тя. Любовта е относителна, неясна, чиста, обаче и много нелогична. За любовта юовек е готов на всиюко, дори и да рискува собственото си щастие. Любовта стига границите на безумието, човек е готов да се жертва и да се бори за нея, защото без любовта той е изгубен. В сивото ни ежедневие все по-малко отделяме време за малките и незначителни неща, които ни карат да се чушстваме така щастливи, поради тази причина повечето сме самотни, чувстваме се изгубени, изгубили смисъла си за живот. И все пак в този мрачен и студен свят има и искрица надежда, надежда, която духовно ще ни извиси и ще ни пренесе в едно ново измерение, където липсват граници и ограничения. За да намери човек пътя към светлината, трябва да се бори, за да намери любовта. А ако я е намерил, но тя е несподелена, не бива да се предава, нали в точно това се крие смисълът на любовта - да бъдем по-силни и по-достойни за нея. Любовта е не само чувството, което ни прави безумно щастливи и което внася радост в живота ни, но и чувството, което ни помага да преодолеем собствените си ограничения. Въпреки че живеем в една свободна и демократична държава, всеки един от нас се чувства от нещо или някого зависим. Да, зависими сме, но заедно с любовта идват и мечтите, мечти - много по-различни от обикновените човешки желания и нужди, мечти на много по-високо ниво, които не се свързват единствено с материалното, мечти, които ще ни изшисят и с които ще преодолеем тези забрани и ограничения.
  За да живее, на човек му е необходима свобода, в днешния реален свят не може да бъде истинска само в мечтите, в мечтите и с любовта. Любовта - няма нищо по-важно от нея, тя е вечна, а човешкият живот - кратък - точно затова трябва да се научим да обичаме, за да има смисъл и нашият живот. Любовта е навсякъде и се крие във всичко, което ни заобикаля, затова човек трябва да остави самолюбието си настрана, да намери любовта и да се бори за нея, защото както всичко останало в този живот и любовта е борба - борба за щастие.