„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” – изключително показателни са думите на Исус от Евангелието от Йоан 13:35. Човешката природа е грешна, но грешната природа може да бъде преодоляна само чрез любов – и затова да обичаш истински, това значи да надминеш себе си, собственото си човешко естество, егото си.

                Истинската добра дума и любов могат да променят съдби, да изменят житейски обстоятелства, да окриляват сърца. Затова да обичаш искрено и безкористно и то непознати хора е най-яркото доказателство, че си надскочил човешкото в себе си, че си победил природата си. Защото любовта наистина може да излекува и най-силната болка в сърцето ни и да ни доближи в най-голяма степен до Бог. „Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов” – се казва в Първото послание на Йоан 4:27. А който казва, че обича Бог, а не обича братята си, всъщност е лъжец.

                Великият философ Декарт е казал: „Мисля, следователно съществувам”. Но аз бих го коригирал: „Обичам, следователно съществувам”. Защото истинското съществуване се усеща, само когато сърцето ти е будно и изпитва искрените пориви на любовта и добросърдечността. „Без любов животът е една отвратителна безсъдържателност”, е казал Антон Страшимиров и е бил напълно прав. Ако не обичаме хората, ние даваме власт на егото си, а това убива връзката ни с божественото и Бог. А ако не изпитваме съживяваща любов в живота си, ние всъщност сме духовно мъртви. Защо любовта е толкова ценна всъщност? Защото чрез нея забравяме себе си и напълно се сливаме с личността на другия човек. Сливаме се и с цялата вселена и се чувстваме едно с целия свят. „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец” – думите на апостол Йоан са особено показателни за деструктивната сила на омразата и че всъщност лошите чувства и липсата на любов са равносилни на убийство. Защото любовта създава живота и ценностите, а омразата ги разрушава.

                Чрез любовта ние творим… Без любов няма да има смисъл нито едно наше начинание. Най-успешните хора са правили всичко с много любов и затова са постигали постиженията и победите в живота са. Защото за да бъдем пълноценни и щастливи личности, трябва да обичаме не само хората до себе си, но и всички дейности, с които се занимаваме. Любовта е най-висшият акт на творене.