Всяка нощ, когато лягам, си пожелавам пак да дойдеш в съня ми и да ме обгръщаш с ласки и целувки. Пак да ми шептиш нежните и красиви думи, които някога преди ми казваше. Аз чакам, любов, чакам те поне в съня ми да долетиш, да разтопиш моето ледено сърце, с което наранявам невинни безпощадно в реалността. Но сънят не е реалност, той е приказка красива с щастлив край. Той е всичко, което реалността и жестокият живот ми отнеха. Той е щастието и надеждата в моите студени дни. Аз вярвам, пак ще се срещнем, любов, но не в реалността, а в съня!
© Ивелина Мондешка Всички права запазени