Навярно някои от вас  са били в университет и знаят как понякога човек търси по-лесен начин за вземане на изпитите. Минах през пищовите, но ми се искаше да намеря още по-лесен начин. Един ден прочетох думите - „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Казах си, че ако съумея да повярвам, че с четиридесет минути подготовка мога да си взимам изпитите, то така и ще стане. Ентусиазирах се от това хрумване.  И сега опрях до въпроса – как да повярвам, че това е възможно, като не бях виждал никой до сега да го прави пред мен. В една книга прочетох, че трябва да си представяме това, което искаме, да мислим за него, докато не оживее във въображението ни. И тогава, когато това се случи, НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВДЪХНОВЕНИ И ИНТУИТИВНО ЩЕ РАЗБЕРЕМ КАКВО ДА СТОРИМ. Та започнах да го правя. До изпита имаше две седмици. Всяка сутрин си мечтаех, пишейки. Представях си как отивам радостен, как пиша по всичко, което е зададено и как всичко е наред. Двете седмици изтекоха, от интуицията чувах само – не сега. Казах си, че си струва да проведа експеримента си до край. Така че, реших да последвам интуицията си. Дойде заветният ден. Баща изказа желание да ме откара от Велинград до Пловдив. Преди да тръгнем, реших да седна и да визуализирам как си го взимам, като за последно. Вътрешно бях въодушевен, защото тръгвах просто ей така, на вяра. Приключих със своята визуализация. Последва интуитивен проблясък, който ми каза, че докато пътувам към Пловдив, трябва набързо да прегледам лекциите (които бях преснимал от една колежка) и всичко, което ми направи впечатление, да го запиша на отделни листове. Сторих го. Цялото усилие ми костваше около четиридесет минути труд.

 Изпитът започна. И това, което ми беше дадено, съответстваше на това, което бях преписал на листовете. Но имаше нещо още по-хубаво. Преподавателят каза, че ако някой има лично преписани лекции, може да ги използва, по средата на изпита, за пет минути. Когато тези пет минути настъпиха, преписах това, което си бях отбелязал малко по-рано. Изпитът беше взет, с четиридесетминутна подготовка. В този момент се случиха няколко неща. Разбрах, че думите – „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия” имат приложна стойност. Също така ми стана ясно, че ако едно нещо може да се приложи към една конкретна ситуация, то би могло  да се приложи и към друга. Също така, това ме мотивира за по-смели опити.

  Поуката е, че ние всички имаме някакви знания и от нас се иска да го приложим по някакъв начин, и ако вярваме и следваме интуицията си, ще ни бъде. Важното е да рискуваме и да бъдем смели. На смелите им се помага по много начини. И нещо по сладко – приложеното знание се превръща в мъдрост, която е най-големият подарък за нас в такива моменти.