8.12.2011 г., 6:23

Дали...

1.4K 0 2

Красиви очи с тъга на кръгове

рисувам в синьо  и дълбоко,

сълзи като сталактити стърчат

и в ледеността си,

изключвам за болката в мен

за ударите върху мен

и за думите-камъни върху

лицето си младо и весело,

превърнато в гримаса,

изключвам за времето и ставам

стена от безразличие,

красиви очи, красива душа,

превърнати в стъклопис от

картини със злодеи.

Дали съм силна в това

да оцелявам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...