Дано да ми простиш
1 мин за четене
Толкова си близко, а аз те чувствам толкова далеч. Защо те обичам толкова? И все
пак тази обич не е истинска, не мога да те лъжа повече, нямам сили за това.
Всеки ден ти все повече се отдалечаваш от мен. Не мога така.Това са само моите
мисли. Не...Защо не мога да ги кажа, нима е толкова трудно, нима съм толкова
слаба? Не, просто много държа на теб и не ми стиска да ти разбия сърцето. Нима е
грях, че обичам друг? Чуваш ли шума отвън? Не, не се залъгвай, това не е дъжд,
това са моите сълзи.Те са за теб защото не мога да те гледам тъжен, но и не мога
да те направя щастлив. Дано да ми простиш някога, не бързам и дано да си останем
поне приятели, защото да се разделя с теб е все едно в пустинята да завали
пороен дъжд - толкова ми е трудно, дано ме разбереш. Сега е вечер, дано поне
сънят ми даде утеха, защото болката е повече от колкото мога да понеса. Знам, че
и на теб не ти е лесно или поне така си мисля. Много бих се радвала ако на теб
не ти пукаше за мен, но по думите ти май не е така. Не мисли, че на мен не ми
пука за теб и че ще те забравя толкова лесно. Просто разбери ме, теб те няма
много често и това ме убива. Миговите с теб бяха хубави и весели. Преди време ми
обеща нещо, дано сега да го изпълниш. Обеща ми да останем приятели, защото ако
не, това ще ме довърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Атанасова Всички права запазени
