Дано да разбереш
Минаха толкова години, а ти все още си в мен. Бавно ме измъчваш и усещаш как бавно ме убиваш. Но това не те притеснява, напротив - даже си още по-щастлив! А аз не мога да те забравя - просто нямам сили. Ти изпи всичко, което имах и което някога ме караше да се усмихвам и да съм щастлива. А сега, откакто ти си в мен, не мога да се засмея без да се замисля за теб! Лутам се като самотна птица, а в живота са двама, нали?
Жалко, че не знаеш, че ти си всичко за мен... Та ти даже не подозираш за мен, за Бога! За теб не съществувам... А аз, глупачката, продължавам да тая някакви надежди!
Искам да ти кажа всичко, което чувствам, но изправя ли се пред теб, ще остана без думи!Само ще седя, ще мълча и ще ти се любувам. А ти, величествен и красив като ангел, ще очакваш да чуеш нещо от моите устни, но няма да мога дори да ги отворя!
Затова ти пиша и това! Искам да ти кажа всичко, мили! А това всичко се съдържа само в две думи... Обичам те! И винаги ще те обичам!
Надявам се да го разбереш някой ден!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Всички права запазени
