Декемврийска сутрин. Неочаквано по-топла от предходните. Лек ветрец. Греещо слънце, отразяващо се в червено-рижавите ми коси. Прехода през парка доста по-приятен. Зареждащо и ободряващо начало на деня. Вървейки бавно, не бързайки за никъде(дори за работа) се наслаждавам на слънцето. Колко малко му трябва на човек да се усмихне. Дори хората срещнати по пътя изглеждат някак си по-щастливи. Вървейки дочувам разговор между две жени, които разхождат кучетата си в парка. Едната щастливо показва на другата снимка на сина си и очевидно неговата приятелка. Изведнъж други мисли се прокрадват във все още спящия ми ум... Дали и аз някога ще бъда на нейното място(като майка). Дали всъщност ако имам деца ще бъда добра майка и ще им осигуря всичко необходимо.

За щастие или не тези мисли и въпроси набързо минаха през ума ми. И отново се върнах на Декември. Месец, който всички чакат с нетърпение(или поне аз съм така). Декември е очакване. Вяра. Надежда. Безброй мечти и желания. Хората се лишават от безброй неща:почивки, излизания, дрехи, обувки само и само да спестят за Декември. Да могат да зарадват своето дете, което ще чака подаръка си под елхата или любимия си човек. Каквото и да ни се случва, декември някак си ни прави по-добри, по-щастливи, по-живи. Кара ни да повярваме в Коледното чудо или в това че желанията ни в навечерието на Нова година ще се сбъднат през следващата година.

Декември е уют и топлина. Време прекарано със семейството. Много усмивки, весели вечери и пълни стомаси. Какво по-хубаво от това. Декември ухае на кори от портокали, чай с мед и канела. Топли вечери с любимия човек. Чаша топъл шоколад, ароматна свещ и хубава книга в ръка. Коледни песни. Украса по улиците. Блещукащи лампички. Първи сняг.

Декември е последния лист от календара, последната надежда, че нещо хубаво ще се случи. 334 дни са минали, но ни остават още 31, през които може да направим нещо добро. Да помогнем на някого. Да осиновим изоставено куче/коте. Да участване в благотворителност. Да звъннем на някого, който сме забравили. Да се опитаме да бъдем по-позитивни. Да се извиним ако сме допуснали грешка и сме наранили някого.

Декември ни връща към детството. Декември е носталгия към безгрижните детски дни. Нетърпеливите дни преди Коледа. Писането на писмо до Дядо Коледа, оставяйки го под елхата с чаша мляко и бисквитка.

Декември е най-топлия месец за мен.. Не заради ниските температури ами заради всички онези моменти, които ни карат да се замисляме, които стоплят сърцето ни и създават спомени. Декември идва бързо и си тръгва неусетно.. Онова познато чувство: „Кога мина и тази година.“ 

.............

Декември не си отивай толкова бързо. Остани малко повече тази година. Чакам те всяка година с такова нетърпение.