Декемврийска сутрин. Неочаквано по-топла от предходните. Лек ветрец. Греещо слънце, отразяващо се в червено-рижавите ми коси. Прехода през парка доста по-приятен. Зареждащо и ободряващо начало на деня. Вървейки бавно, не бързайки за никъде(дори за работа) се наслаждавам на слънцето. Колко малко му трябва на човек да се усмихне. Дори хората срещнати по пътя изглеждат някак си по-щастливи. Вървейки дочувам разговор между две жени, които разхождат кучетата си в парка. Едната щастливо показва на другата снимка на сина си и очевидно неговата приятелка. Изведнъж други мисли се прокрадват във все още спящия ми ум... Дали и аз някога ще бъда на нейното място(като майка). Дали всъщност ако имам деца ще бъда добра майка и ще им осигуря всичко необходимо.
За щастие или не тези мисли и въпроси набързо минаха през ума ми. И отново се върнах на Декември. Месец, който всички чакат с нетърпение(или поне аз съм така). Декември е очакване. Вяра. Надежда. Безброй мечти и желания. Хората се лишават от без ...