4.02.2006 г., 20:24 ч.
Делириум тременс тресе ме...
1 мин за четене
Делириум тременс тресе ме...
На дивата планета наречена Земя господстваха хората...
Двукраки създания с изперкали съзнания, които сравняваха себе си с Бог...
Делириум тременс тресе ме, през стотици съзнания в миг преминавам,
нетърпимо и същевременно омайващо, смразяващо, но и прекрасно...
Душите сноват като асансьори, акта на сътворението зарежда и поддържа ритъма.
Всеки забързано изминава пътя си отново и отново...
На дивната планета земя никой не господстваше...
Цареше хармония и мир. Нямаше кой да поръчва ЛАУШ...
Като яйцеклетка очакваща оплождането,
Земята се къпеше в собствените си енергии и претреперваше...
Подхранвана от слънчевата светлина Тя мечтаеше и чакаше...
Чакането си заслужаваше!
Той летеше към нея от глъбините на Космоса и носеше живот.
Срещата бе опустошаваща, но зародишът оживя...
Земята заработи функционално.
Произвеждаше добри количества фина енергия за нуждите на Ефирните създания.
Те доволно примляскваха и правеха планове за увеличаване на производството.
След време се наложи качествена промяна и тя бе добра...
Малките жълти човечета като че ли се справяха най-добре...
Океани от ЛАУШ се изливаха в Космоса и радваха Ефирните...
Като гигантска електроцентрала, планетата продължаваше звездния си път и мечтаеше... Мечтаеше за Среща!
Споменът поизбледнял с времето сега се завръщаше и я караше да тръпне в очакване. Кората и се нагърчваше от мислите й за предстоящото удоволствие...
Страдаха найвече малките жълти създания, но те бяха свикнали...
В планинското село хората обсъждаха затварянето на АЕЦ-а...
В Космоса Ефирните създания обсъждаха новата Среща...
Тя щеше да спре подаването на ЛАУШ за неопределено време.
Докато се развият новите форми на живот се налагаше преместване...
На дивата планета наречена Земя хората мислеха си, че господстват...
Двукраки създания с изперкали съзнания, които сравняваха себе си с Бог...
Делириум тременс тресе ме, през стотици съзнания в миг преминавам,
нетърпимо и същевременно омайващо, смразяващо, но и прекрасно...
Черният му силует се открои в Съзнанието й.
Ето го! Идва! Великият Ян!
Време е да се потегли отново на път! Надали ще има оцелели...
Ефирните създания се приготвиха за последното си велико пиршество...
Прощавай, Стара Майко! Сбогом! Привет, Нов Свят! Привет, Нов Свят!
© Атанас Коев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Двукраки създания с изперкали съзнания, които сравняваха себе си с Бог...
почти гениално
6/6