За съжаление малко са хората, които осъзнават тези неща. Раждат се свободни, а живеят в окови. В днешно време всеки гледа как да направи мръсно на другия, как да спечели повече пари, как да му се разнесе славата... Всичко е изградено на основите на злобата и завистта. Хората са забравили да живеят, да се радват на малките неща ... да мечтаят повече, да искат повече, но същевременно и да осъзнават, че за да получиш трябва да дадеш. Живеем в държава, в която.. бъдещето ти и предхождащия го живот зависят само и единствено от самия теб..Жалкото е, че останаха малко амбиционзните хора.. и то не заради нещо друго, а поради простия факт, че .. едно добро образование в собствената ти родина не гарантира една сигурност и нормален живот..Едни се стараят, учат, поставят си цели в живота и винаги се стремят да ги реализират, други получават всичко наготово.. най-често по нелегален път, което наслоява една омраза у едните спрямо другите..Нима всеки един от нас не е чувал околния да руптае по адрес на някой си кирлив мангал с мерцедес, или на това, че еди кой си си построил огромен палат..или дори да вземем за пример, че малка държава като България се управлява от толкова много партии – всяка със своите лични интереси разбира се. Малко останаха хората, които да вярват на управляващите ни.. и за това говорят различните анкети и проучвания на изследователските агенции. Раждаш се, развиваш се като личност, завършваш своето образование и бъдещето ти остава неясно. Защо?! Защото други хора, които.. дори и не са се докосвали до това да се трудиш, да се стремиш как да препечелиш дадени пари, за да се издържаш, са заели твоето място в обществото.. там, за където си се борил цял живот с надеждата, че доброто бъдеще ще огрее и теб. Сега дори наблюдавам как времето на безгрижието и щастието, а именно детството се скъсява все повече и повече... малките дечица прекарват неописуемо много време в компютърните зали, играейки игрите, където главната ти цел е да прегазиш минаващия пешеходец или да наръгаш случаен минувач. И това ми било ценности? Защо преди не съобщаваха през ден по новините за момиче, удушено от своите съученици.. Защо позволяваме с всеки изминал ден да ставаме все по-ограничени, все по-агресивни и празни... защо заличаваме красивите неща и даваме ход на лошите, та дори смъртоносни качества.... защо забиваме оковите си още по-силно в земята? Плаши ме това, че може да стане и по-лошо. Защото силно се съмнявам, че може да стане по-добре. А все си мисля, че самата социална несправедливост.. това разделение на обществото играе своята роля и тук..Човек трудно се примирява с мисълта, че е по ниш от другия..и това понякога го тласка към едни мисли, които водят до неприятен край.. През простичкото си битие , човек се учи да се радва на това, на което има и на малкото дори. Да, ама това са пълни глупости! Всеки иска повече, всеки се стреми “нагоре”, всеки се мисли за уникат и постижение на природата. И същевременно иска всичко да му идва на готово. Децата ги мързи да учат, студентите да завършат някакво образование, възрастните да работят. Хората не живеят, те съществуват! Как ще даваме за пример на по-малките някой възрастен преуспял човек, как ще създадем у тях представата за идеал...как, като са толкова малко истиснките хора? Мнозинството надделява...? Да, иска ми се да вярвам, че нещата могат да се променят, че всичко се оптимизира, че хората ще осъзнаят грешките си, че ще успеят да пренебрегнат най-коварните врагове на един щастлив живот – а именно злобата, завистта..омразата! Но с всеки изминал ден се убеждавам, че надеждата е все по-малка, че малко са хората, които успяват да се абстрахират от “тълпата” и да си изградят свой свят, свои вярвания и разбирания.... В крайна сметка всеки сам си устройва живота. После слушаш как приятелите ти са се отчаяли от “гадния скапан живот”, колко са “нещастни” и пр. Ами, че как ще живеят щастливо и пълноценно, ако не могат сами да изградят живота си, да си поставят цели и да не се пречупват пред нито една от трудностите, които ще им се изпречат на пътя. Кой ще ги научи да са упорити и непреклонни? Кой ще ги научи, че трябва да се борят до последно, да имат мнение и да го отстояват? Кой, след като по-висшестоящите – политиците, ...та дори и психолозите, гледат само как да изкарат пари и не вършат нещата с удоволствие и, за да помагат на другите? Кажете колко политици в дейстивтелност “копнеят за благото на държавата и хората в нея”.. колко психолози те карат да се чувстваш пълноценен и изпълнен с желание за живот, а не след едно-часов сеанс да излезеш, чувстайки се виновен за постъпките си... кажете ми колко хора искат да живеем в по-красив свят! ... “Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко.Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.” Това са думите на един човек, който преди доста време е осъзнал как стоят нещата ... но дали всеки един от нас ще вникне в същността на тези думи ..дали всеки един от нас ще понечи да потърси смисъла на живота си...дали всеки един от нас ще се постарае да е поне малко по-добър .. поне малко по-загрижен за всичко, което става около него. Хубаво е всеки ден да чуеш поне една песен, ако имаш възможност да погледаш една хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение. Трябва да се стремим да ценим истинските неща, да не загърбваме мъдростите на вековете и да не заличаваме човешкото в себе си. ...

Ако на света днес имаше по-голям брой хора, които копнееха за своето собствено щастие повече, отколкото желаеха нещастието на другите, можехме да имаме рай след няколко години!