Не мога да кажа, че съм атеист, но не съм и вярващ, аз съм човек, който има необходимостта да вярва, но не може, понеже това е абсурдно за него. Кои са духовните учители? Вярват ли те в бог? Аз мисля, че съм като тях и отговорът е “не”. Тези духовни учители са отхвърлени от обществото, поради това, че са странни и различни, много са емоционални, били са обиждани и унижавани от хората край тях, самотни са, не харесват реалността и този свят, светът за тях винаги е дяволски и грешен, не харесват начина, по който обществото е устроено, но са израснали в системата и поради това не могат да я поправят, чувстват се безпомощни, врагът им е невидим, той е обществото, не отделния човек. Те отмъщават на невинни хора, защото виновникът не е един, те преди са искали да помагат на хората, искат любов и разбиране, но обществото им се зъби в лицето, притиска ги и те започват да играят по неговите правила. Те стават медиуми и печелят от мъката на хората и сквернят паметта на близките им,хипнотизират ги, лъжат ги, че познават бъдещето, озлобени са и си отмъщават, те страдат. Те дълго време са плакали от чуждите обиди без да отвърнат, докато не са се превърнали в боксова круша и сега, години по късно, натрупания гняв излиза и те с право искат другите да плачат, техните клиенти да плачат, да бъдат мамени и използвани, техните клиенти са част от злото общество и уважават правилата на това общество, значи са виновни и трябва да плачат.
 Духовността е отрицание на този свят, на реалността, на разума и ума, напълно е неприложима, духовната истина е разтегливо понятие. Официалната религия е твърде проста, а хората имат нужда от безграничен, не от ограничен с догми опиум, имат нужда не от простите ад и рай, а от “духовната еволюция на душата, чрез прераждане”, изкупване на карма, дърво на живота, астрология, нумерология, физиономика, хиромантия, алхимия и всевъзможни други метафорични и фантазни заместители на  сухата “материалистична” наука, която им е противна, защото обществото ги заплашва с нея и ги съди по нейните правила. Всичко трябва да е отнесено и пластично, възможно най- неопределено, за да се хареса от повече хора - неясни вибрации, идващи от вселената, вятърничави енергии, аури, лъжливи рецепти за щастие, чрез позитивно мислене, което кара хората да си заровят главите в пясъка, докато проблемите им растат, има ангелски йерархии, конспирации за нов световен ред. Цялата тази сложнотия е измислена, за да ни оплете и нашите духовни учители са нещастни жертви, които са се оплели в нейната мрежа, търсейки опора, подкрепа от някое божество, търсейки смисъл в този абсурден свят, в който постоянно се съдим и си лепим етикети, в който всеки трябва да влезе в калъпа, да бъде стандартен. Шарлатаните и всичките престъпници не са виновни, ние всички сме виновни, те не са лоши, те са хората, които искат да променят света, но осъзнават, че не могат, на тях им се пречи и никой не иска да ги чуе, защото на са достойни за уважение според стандартите. Кой е дяволът? Обществото, то обижда унижава съди и убива тези, които искат да му помогнат, тези, които искат света да е по- добър, принуждава ги да се превърнат в чудовища, пълната противоположност на това, което всъщност са. Защо наричаш някой престъпник? Погледни се в огледалото и ще разбереш, че ти си го направил такъв, ти с твоята надменност, с твоите критерии и правила. Нюейджърите  казват, че всички сме свързани, да, свързва ни вината за това, че тези хора са отхвърлени и индивидът застава срещу свързания, виновния колектив. Този индивид често се обявява за бог или ангел, или вселен велик и всемирен учител и удря овчето общество с неговите камъни