Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, защото лично аз ще изпитам удовлетворение от това и ще ми бъде приятно да го правя. Искам да отговоря на някои въпроси, който може би си задава всеки млад творец. Понякога пиша разкази и стихове, които никога не виждат бял свят, които никога никой не е прочел и не ми е казал:"хубаво е" или "не е хубаво". Тогава много хора биха ме попитали: "Защо го правиш, след като никой не ги чете?" Правя го, защото писането за мен е много повече от това, да бъде публикувано или харесано, писането е за мое лично удовлетворение, ако не пиша това, което се лута в главата ми, няма да имам мира и покой, непрестанно ще се върти в мен,докато не подредя думите по смисъл на белия лист. А за хората? За читателите? Да те са много важна част за писателя, дори може би най- важната, след самото писане. Не съм изявен писател, дори не мога да твърдя, че съм писател, защото засега го правя само любителски, просто за себе си, но смея да твърдя, че ако един писател има само един човек, харесващ творчеството му, то той ще продължава да пише за да бъде четен от този един човек. Душата на твореца е един извор, от който постоянно се лее, неспирно и неуморно той лее свойте творби. Душата на твореца се развива всеки ден, той се е научил да излива чувствата си върху белия лист и то по най вълшебния начин, с образи и цветове, на който вдъхва живот само с думи. За мен е достатъчно да подредя мислите си на лист хартия, за да е мирна и душата ми. Има много четени автори, харесвани и уважавани, има и такива, които никои не е чувал и не знае. Каква е разликата между тях? Защо един е пробил, а друг - не е?Каква е разликата във душата на писателя? За мен няма разлика.Има разлика във самия читател и стилът, които той харесва да чете и това, което той разбира от нечие творчество. Дори никога да не публикувам, дори никога да не издам нещо мое, аз ще продължавам да пиша, ще раздавам творенията си на приятели да ги четат и да си казват мнението, но дори на никои да не се хареса това, което съм създала, ще продължа да го правя и няма да се откажа от своето писане. Защото без него аз няма да съм цяла и завършена, то ме завършва и усъвършенства. И на всеки млад творец бих казал: никога не се отказвай от това, което сам създаваш, то ще бъде оценено, ако не от друг, то, от самия теб, а това не е никак малко. Един извор без душа ще пресъхне прекалено бързо и една душа без извор ще загине.