Два месеца в два листа:
Това, което бях, е било това, което съм искала да бъда. Човек е устроен така, че да подчинява подсъзнанието си на съзнателната си мисъл и контролиран от кората да храни подкорието със своята реалност.
Сега не знам какво искам да бъда, следователно не съм.
Научих се да приема пораженията като ежедневното ходене до тоалетна. Колкото, толкова и когато - тогава.
Не чакам нищо, не се надявам, не планирам, станала съм като хартиена лодка в морето. Клати се, клати, пък се килне и се разгъне като лист от дърво и се носи накъдето я подбутнат вълните.
Радостните мигове са преходни и кратки. След тях идва буря или тишина.
Драмите са хубаво нещо, карат те да мърдаш.
Научих се да заспивам сама и да не мисля за нищо, заспивайки.
Мисленето е вредно - само те обърква.
Интуицията е велико нещо. Който се научи да ѝ се доверява, знае къде да се пази.
И от кого.
Ако иска. ...