6.03.2009 г., 15:51 ч.

Един по-добър свят 

  Есета » Философски
5499 1 3
1 мин за четене

   Един по-добър свят

 

Понякога си мисля, че животът е нещо елементарно, но ние си го усложняваме.  Колко от нас могат да кажат без да се замислят, че са щастливи? Колко са тези, които могат да кажат, че не искат нищо повече, че нищо друго не им трябва, за да са щастливи? Аз мога да предположа- николко! Едва ли, когато сме се скарали със семейството ни, с човека, който обичаме, с някой, на който държим, се замисляме: ”Ами ако ги нямаше, ако нещо стане и остана без тях! Ако просто от гордост не съм им казала колко много ги обичам и повече никога нямам тази възможност! ”  Знам, че такива хора не надвишават и 5% от населението на България и това е толкова тъжно! Заради трудните времена, в които живеем всеки мисли за пари, а сме чували, че алчността разваля човека. А ако някога се замислим колко пари могат да заменят семейството ни, близките ни, изобщо хората, които обичаме, какъв ли е отговора, имаме ли отговор? Едва ли! Ако всеки път, когато си помислим, че животът е гаден, че не си струва да го живеем, че няма нищо, което ни прави щастливи, нека се замислим, че има и по-зле живеещи от нас! Има хора, които дори нямат семейство и никога не са имали, нямат си някой близък, дори един, на който могат разчитат, сами са в този лош свят. Има и такива, които не могат да бъдат да с близките си, не могат да почувстват топлотата и нежността им, обичта им, а са принудени да живеят с мисълта и надеждата, че някой ден ще бъдат близо до тях… В наше време, всеки се е оставил на течението на живота и в повечето случаи постъпва егоистично. Никога не се замисляме, че хората, които са около нас придават смисъл на живота ни, че те са всичко, което имаме, но е достатъчно, за да сме щастливи!
   Мисля, че е време да се осъзнаем и ако всеки направи нещо добро светът може най-накрая да се превърне в едно добро място за живеене! Нека бъдем по-добри!

© Свилена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не говори така! На всеки му се случва в определени моменти да мисли,че е лош или да постъпва по "лошия" начин, но ние сме хората, които можем да изберем какви да бъдем, независимо какви са хората и какъв е света,така че Дидо не се предавай, защото има и други хора като теб
  • БРАВО Свилена, винаги съм искал да чуя някой да каже тези изречения, но всеки ден се разочаровам повече от хората около мен. Злото в самия мен все по често печели воината. И аз рано или късно ще стана лицемерен и жесток човек който не е способен да прощава.
  • несъмнено семейството е важно,и все пак е доста трудно да съжителстваш с близките си.аз например не мога да оценя моите родители и баба ми,защото не чувствам безусловната и пълната им подкрепа.просто не мога да ги уважавам,колкото и потресаващо да е.те твърдят,че ме обичат,но аз вече не им вярвам.изискват от мен да се променя,а самите те не признават никога,че грешат.а това определено ме дразни.не може да съществуват подобни отношения в едно семейство.да не говорим,че майка ми и баща ми често се заяждат един с друг и хич не им дреме какво ми причиняват.дори и да не съм на пет годинки,не заслужавам подобно нещо.а съм била свидетел на доста техни караници.баба ми пък тотално забравя напоследък и ме пита по сто пъти едно и също.е,какво като е стара,заслужавам ли подобен тормоз?наистина е досадно нейното поведение.вече ми се струва абсурдно да я уважавам само защото ми е баба.а не трябва ли с нещо да го заслужи това уважение все пак?
    така че нещата са далеч по-сложни и не всичко се решава със смирение и търпение.не мога да се примиря с глупостите и на тримата.защо не бяха по-различни,подяволите?
Предложения
: ??:??